Мадисън трябваше да полага усилия, за да не се превърне усмивката му в триумфално хилене. Грис даже и не подозираше колко абсолютно демоничен е истинският план!
Глава четвърта
Късно същия следобед в затвора се осъществи сватбата.
Лорд Търн не пожела да пусне снимачни екипи вътре, та те трябваше да се задоволят с онова, което можеха да заснемат извън портите на затвора.
Късното следобедно слънце превръщаше мрачната стара крепост в тъмен силует и падаше върху стотиците хиляди хора, които бяха покрили хълма дори и отстрани. Сред тях вървяха свещеници, които ги подтикваха да се молят, и тълпата седеше или клечеше, както младите, така и старите, покрита като с воал от шумоленето на гласовете.
Когато свещеникът по бракосъчетанието, приятелката на булката и приятелят на младоженеца се появиха на вратата развълнувани, свещеникът даде знак, че бракът е сключен. Общата въздишка на надежда от хилядите гърла премина надолу по хълма като порив на вятъра.
Сега всички погледи бяха съсредоточени върху най-високата част на кулата, защото хората знаеха, че жертвената булка и ненавистният Грис са там горе сами. Никой от тълпата не си тръгваше: всички знаеха, че в полунощ булката ще напусне затвора. Започнаха да се молят за нея. Дали терапията щеше да свърши работа? Дали щяха въобще да я видят жива отново?
Слънцето залезе. Луната Нико изгря: тя окъпа древната крепост в призрачна светлина, а вдигнатите лица заприличаха на зеленикава мъглявина на фона на хълма.
На тълпата не й убегна това, че от външната страна на портите имаше линейка, а медицинският екип беше в пълна готовност. Както каза коментаторът по „Вътрешен обзор“, когато камерите се спряха върху линейката, тя беше там, за да поддържа надеждата, че независимо, от това колко е обезчестена булката, те ще се опитат да запазят живота й.
Но онова, което ставаше извън затвора, беше съвсем различно от онова, което ставаше вътре.
По време на церемонията Грис беше мълчал като пън. С грейнал поглед Прация Тейл пък от друга страна, беше дърдорила като развален грамофон. А когато двамата приятели и свещеникът си тръгнаха, тя даже не се разочарова от това, че на съответния отвор остана един надзирател с бластер в ръка, готов да се намеси.
Прация беше донесла кошница със сватбено меню, което беше оцеляло след подробните проверки и тестове, които му бяха направили. С движенията на златна пойна птичка тя припкаше наоколо и разполагаше хранителните продукти върху една блестяща покривка. Пъхаше парченца и залци в устата на Грис, още преди да бяха седнали тържествено на софрата, макар че през повечето време пропускаше. Ставаше така, защото Грис беше твърде стъписан, за да може да си отвори устата.
— О, само почакай — ромолеше Прация, — така ще се повеселим. Вече няма да се налага да работиш, защото ще напуснеш Апарата. Единственото, което ще трябва да правиш, е да си лежиш в леглото, а аз ще ти пъхам храна в устата като сега. Най-тежките ти физически занимания ще се състоят просто в това да спиш и да бибипаш. Не е ли превъзходно? Вземи си още една черешка.
Грис беше в пълната хватка на нереалното. Месеци наред си беше живял мирно и тихо в кулата си, а единствените му събеседници бяха вокоскрайберът и материалите му. От време на време затворникът в съседната килия драскаше по стената; или пък някоя птичка кацаше на перваза, почуруликваше и си отлиташе. Цялото това раздвижване му звучеше като голяма гюрултия. Освен това отвън сякаш долиташе някакъв приглушен стон, който не можеше да разбере откъде идва, защото още беше валидно нареждането да не се приближава до прозореца.
Напоследък сексът не беше никак привлекателен за него. Откакто Прахд беше променил анатомията му, жените не му бяха причинили нищо друго, освен постоянни неприятности. Освен това този брак не му беше осигурил никакво време. Той наистина не вярваше, че може да бъде изправен пред съда. Беше признал целия си живот; най-доброто, на което можеше да се надява, бе Лорд Търн да му определи по-безболезнена екзекуция. Колкото повече беше наблюдавал Мадисън по време на церемонията, толкова по-малко беше вярвал на думите му. Досието на Дж. Чуруликащото Куку казваше всичко, което беше необходимо на Грис. След моментната си надежда, Грис се беше отдръпнал.
— О, пийни си малко от розовата газирана вода. Най-добрата е, изключително питателна — прекъсна мислите му Прация. — Ще укрепи силите ти. — И тя се изсмя звънливо. — Наистина ще ти потрябва. — Тогава тя завъртя пръст пред лицето му. — Недей да бъдеш толкова пасивен, де! Просто трябва да спреш да се притесняваш. Ще те защитават трима от най-добрите адвокати на Волтар. Имай ми доверие!