— Мисля, че никой от вас не разбира — каза Грис. — Аз съм затворник на Хелър. Поради някаква причина Негово Превъзходителство не издава заповед да свършат с мен. Но ще го направи. Даже и да можеше да ми помогнеш, аз просто си признах всички престъпления в книгата. Не вярвам нито на теб, нито на Мадисън — опазил ме Бог.
— О, недей да бъдеш толкова мрачен. Я виж! Навън е вече почти тъмно! Кажи ми, достатъчно ли се наяде и напи, за да се подсилиш? Да. Добре. Сега само се обърни с гръб, а аз просто ще приготвя леглото и ЕХАААА!
Той седна с лице към празната стена и чу как Прация прави усърдно нещо в каменната ниша. Тя беше донесла един вързоп със спално бельо и той нямаше никаква представа какво е намислила.
Най-накрая тя го потупа по рамото. Той се обърна вдървено. Тя беше по нощница, която беше толкова прозрачна, че най-важното беше голотата й.
Нишата беше покрита с драперия от тензух, а отгоре беше проснато и едно одеяло от син блестящ плат.
Прация дърпаше дрехите му и разкопчаваше разни неща. Той стоеше като статуя и се остави да бъде разсъблечен. Направи едно-единствено движение, за да излезе от панталона и обувките си.
— УУУУУУУУ! — възкликна Прация, като отстъпи назад и го зяпна. — Я ВИЖ какво си имаме! Уууууу! Леле, Солтан, какво се е случило? КАКВО ПОДОБРЕНИЕ! О, Солтан, това е наистина БОЖЕСТВЕНО! Не съм и СЪНУВАЛА, че може да има ТАКЪВ!
Грис я погледна с отвращение.
Тя се беше ококорила.
— Нищо ЧУДНО, че не отговори нито веднъж на картичките ми. Жените сигурно са те преследвали на ТЪЛПИ!
Грис изглеждаше като зашлевен.
Тя се намуси.
— Виждам обаче, че ти не реагираш. — После се усмихна въодушевено. — О, аз знам какво ще те развълнува. Снимка на нашия син. Ще те накара веднага да поискаш да си имаме още един като него!
Тя се разтършува в чантичката си.
— Направихме я вчера. Ето я. Не е ли КРАСИВ?
Грис погледна снимката. На нея имаше едно бебе на два или три месеца. Усмихваше се с широко отворени очи.
Грис внезапно грабна снимката и се приближи до прозореца. Да!
Сламено руса коса! Зелени очи!
Грис погледна Прация.
— Това бебе е на Прахд!
— О, не твое е. В моята фамилия има много хора с такава коса, както и със зелени очи. Това, че твоята коса е кестенява, а очите ти са кафяви, не означава нищо. Той е твой син, повярвай. И в свидетелството за раждане пише така. А от днес следобед вече даже е и законно дете, а не копеле. Не се ли гордееш?
Беше точно като бебето на сестра Билдиржин.
— Това е дете на Прахд — каза той.
Тя се засмя доволно.
— Ей, ти май ревнуваш! О, това е чудесно! Значи все пак малко ме обичаш! Я ела на това легло и ще получиш всичката любов, която искаш!
Тя го издърпа до вградената койка и го мушна под тензуха.
Пазачът наблюдаваше килията внимателно през окуляра на бластера си.
Белите завеси, които скриваха леглото, се размърдаха.
Нощницата на Прация прелетя през тях и падна на пода. Гласът й звучеше подканящо:
— ХАЙДЕ, Солтан! Сега не е най-подходящият момент да се правиш на срамежлив.
— Пазачът беше много нащрек, когато гласът на Прация каза:
— Ето, ето, Солтан. Бъди послушен. Живееш от толкова време сред всичкия този камък. Ползвай го за пример.
Една птичка кацна на перваза на прозореца и се заслуша.
Гласът на Прация беше леко напрегнат.
— Е, май на жените се полага да вършат всичката работа.
Пазачът се намръщи.
— Уууууууу! — извика Прация, докато стреснатата птичка се взираше. — Какво КАЧЕСТВО само! — Птичката бързо отлетя.
Лицето на пазача се озари. Прация каза:
— Солтан, бъди добро момче. Ахаааа, така е по-добре. Чакай сега да се съсредоточа.
Белите перденца от тензух се движеха.
Лицето на Прация беше извърнато към ниския таван над вграденото легло.
Грис гледаше учудено надолу към нея.
Лицето на Прация беше много напрегнато, докато тя гледаше нагоре.
Грис я зяпаше объркан. Реши, че тя се взира в нещо над главата му.
Той се извърна настрани и погледна нагоре, за да види в какво се взира тя така съсредоточено. Да не би да беше поставила нещо там горе?