Беше една триизмерна картина. С реални размери!
Съвсем като истинска!
ХЕЛЪР!
Изведнъж Грис се разкрещя.
Той изскочи от нишата. Завесите се увиха около него и му се стори, че някой го е хванал.
Виковете му се извисиха до краен предел!
Той се бореше с пердетата на пода!
Нахълтаха пазачи! Той вече беше сигурен, че са го хванали.
Виковете му разтърсиха стените и се промъкнаха надолу по коридорите. Изхвърчаха навън през прозореца в нощта.
Навън се надигна стон от хиляди гърла.
Снимачните екипи застанаха нащрек.
Линейката запали двигателя.
В двора на затвора проехтяха камбани за тревога!
В агония напрегнатата тълпа гледаше как се отварят огромните двери.
Вътре се втурна медицинския екип с една носилка.
Мъжете в бяло натовариха нещо на нея в тъмнината на двора. Единият от тях беше актьор: той пъхна сръчно едно чувалче с кръв под чаршафа, без да бъде забелязан от никого.
След което, носена от мъжете в бяло, носилката се появи на силната светлина на входа пред обективите на камерите.
Хилядите изръмжаха!
Някои хора изпищяха ужасени.
На носилката лежеше жертвената булка, а чаршафът показваше само част от лицето й!
А ПОД НОСИЛКАТА ТЕЧЕШЕ ЦЯЛ ПОТОК ОТ КРЪВ!
ПАНДЕМОНИУМ!
Тълпата се опита да мине напред.
Охраната стреля над главите им!
Един взвод полагаше максимални усилия да затвори портите на затвора.
Носилката беше напъхана в линейката. Тя потегли с мощен рев!
Мадисън погледна през задното стъкло на линейката.
КАКЪВ МЕТЕЖ!
И ВСИЧКО СЕ ИЗЛЪЧВАШЕ ПО „ВЪТРЕШЕН ОБЗОР“ ЗА ЦЯЛАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ!
Той седна до носилката. Взе ръката на Прация Тейл Грис и я погали. Усмивката му беше стигнала до ушите.
— О, ти се справи чудесно — каза й той. — Много съм горд с теб.
— Е, наистина се надявам всичко това да свърши работа — отвърна най-всеотдайната нимфоманка на Волтар. — Нямам търпение отново да го имам в ръцете си. Знаеш ли, че вече му е ОГРОМЕН?
— О, мисля, че останалата част от акцията ще протече гладко — каза Мадисън.
Тия връзки с обществеността са страхотно нещо! — възкликна Прация. — Къде са били досега?
Глава пета
За осъществяването на останалата част от начинанието на Мадисън не беше необходимо много време.
Следващият следобед, невярващ на ушите си и вече много повече съжаляващ, че се е съгласил на бракосъчетанието, Лорд Търн погледна управителя на Кралския затвор.
— КОЙ? — попита Лордът.
— Молят за разрешение да се приземят в двора — отвърна управителят. — С въздушна лимузина са, а на личната пластинка на собственичката пише „Кралица Тийни“. Казват, че понеже собственичката е с кралско потекло, имат право да се приземят тук.
— Това трябва да е кралицата-заложница на Флистен — каза Лорд Търн. — Но един монарх-заложник няма достъп до това място!
— И аз това им казах. Но те отвърнаха, че кралската особа си е кралска особа и че имат да вършат спешна работа с Ваша Светлост, която НЕ може да чака.
— Е, това е спорен въпрос — каза лорд Търн. — Ония хора от „Вътрешен обзор“ още ли се мотаят наоколо?
— Не, Ваша Светлост.
— Е, никой няма да забележи. Не може да е нещо кой знае колко важно. Сигурно ще иска да затворя някой от свитата й, а аз ще трябва да й откажа, но е по-добре да го направя лично, че иначе ще се обиди. Кажи им, че могат да се приземят.
Той си облече една нова роба и пооправи бюрото си.
Много скоро влязоха двама глашатаи и спряха. Казаха в синхрон:
— Нейно Височество кралица Тийни! Всички да станат!
В стаята беше внесен покрит сребърен паланкин, носен от двама здрави лакеи в сребърни одежди.
— На колене! — извикаха глашатаите.
Лорд Търн пристъпи изтормозено до края на бюрото си и коленичи.
Лакеите оставиха паланкина на пода.
Една ръка в синя ръкавица дръпна встрани перденцето на носилката. Един младежки глас каза:
— Стани. Можеш да седнеш на бюрото си.
Лорд Търн се беше раздразнил. Монарсите-заложници нямаха работа тук. Той обаче се вдигна и седна зад бюрото си. После погледна към носилката с перденца. Кралицата седеше там с корона на глава, със скиптър в ръка и в златни одежди. Очите и устата й бяха много големи, но тя всъщност беше много красива. Тогава той си даде сметка, че тя е малко по-голяма от едно дете и не можа да потисне бащинската си усмивка. Каква неприятност може да причини една кралица-заложница, която е още девойка? Никаква, доколкото той успя да измисли.