— Та какво мога да направя за вас, Ваше Височество? — попита той, като се чудеше дали ще излезе от рамките на протокола, ако й предложи бонбонче.
— Не става въпрос за това какво можете вие да направите за нас — отвърна Тийни, — а за това с какво ние можем да ви помогнем.
— Така ли?
— Да, така — каза Тийни. — Имаме голям опит със съдии, съдилища и т.н, така че знаем в какви неприятности те могат да се забъркат.
— По отношение на какво? — попита лорд Търн малко изненадан.
— Грис — отвърна Тийни.
— ГРИС? — извика лорд Търн. — О, НЕ! НИКАКЪВ ГРИС ПОВЕЧЕ! — Той отпусна посивялата си глава в ръце, като се хвана за челото.
— Да, Грис — продължи Тийни. — Той е най-злият, долен и безпринципен злосторник на света! Преди да стана кралица-заложница на Флистен, аз бях кралица на киното на планетата Земя.
— Земя? Коя провинция е това?
— Мовиола. Но това няма значение. Този ужасен мръсник Грис беше довлечен пред съда ми там и осъден на доживотен затвор. Избяга. Всъщност той е мой затворник. Ще си спестите много неприятности, ако просто го прехвърлите при мен, за да си излежи присъдата.
— О, не бих могъл да направя това. Не е в съответния съдебен окръг. Мисля, че се сетих за коя планета говорите. Блито-3 — говорят за нея по новините. Още не е завладяна. Няма никакви споразумения още. Но дори да ставаше въпрос за Флистен, нещата пак щяха да стоят по същия начин. Няма никаква възможност на света за прехвърлянето на Грис във ваши ръце.
— Без значение каква?
— Ни най-малка.
— Ще си спестите много неприятности, ако си промените решението.
Лорд Търн въздъхна.
— Съжалявам, но това е невъзможно.
— Е, добре — каза Тийни. — Хубаво е, че опитах. Предполагам, че в такъв случай ще трябва да ви кажа истината.
— Скъпа моя… искам да кажа Ваше Височество, бих си дал половината глава, за да се отърва от Грис. Но за нещастие не мога. Обаче — и той се усмихна — не разбирам как може да донесе още неприятности.
— Ясно е, че не познавате Грис — каза Тийни. — Той лъже, мами, краде. Но този път наистина е прекалил. Извършил е престъпление точно тук, в затвора ви.
Лорд Търн поклати глава.
— Това е невъзможно.
— Не познавате Грис — каза Тийни. — Този път той наистина е прекалил. Та затова си помислих, че мога да ви помогна. Когато видях кадрите по „Вътрешен обзор“, си казах: „НЕ! Не може да бъде! Но ето го него! Това е Грис! Направил го е ОТНОВО“!
— Скъпа моя… КАКВО е направил отново?
— Същото, за което го осъдих на доживотен затвор. ДВУЖЕНСТВО!
Очите на лорд Търн се ококориха от шока. Двуженството беше углавно престъпление на Волтар.
— Не, не, трябва да има някаква грешка. Вероятно говорите за друг човек. — Той сякаш се молеше на себе си, моля ви, нека да няма повече неприятности с Грис.
Тийни каза:
— Ако му направите очна ставка с мен, ще разберете на секундата, че това е истина.
— О, надявам се, че има някаква грешка — рече лорд Търн. А след това добави бързо: Ваше Величество, можем да уредим това веднага. Ако се съгласите да преместят паланкина ви в съдебната зала, ще накарам да доведат Грис долу.
Тийни кимна и лакеите отнесоха стола й в главната съдебна зала. Положиха го пред мястото на свидетелите и оградената част. Тийни дръпна перденцето си.
Почакаха доста дълго. Накрая вкараха силно окования Грис, следван много отблизо от шестима въоръжени пазачи.
Грис не беше разбрал защо го водят. Носилката с перденца не му говореше нищо. Но когато видя, че не го водят към стаята за екзекуции, а вероятно стада въпрос само за някакъв разпит, куражът му се повъзвърна. Седна в заграденото свидетелско място, като се опитваше да направи добро впечатление на лорд Търн, който пък зае мястото си в съдийското кресло.
— Грис, — попита лорд Търн, — някога осъждали ли са те на доживотен затвор?
— Всичките ми престъпления са в признанията ми, Ваша Светлост.