Выбрать главу

— Е, това може да е истина, но може и да не е — каза лорд Търн. — Още не съм ги прочел. Така че те моля да отговориш честно на въпроса дали някога са те съдили и осъждали в провинция, наречена Мовиола?

Грис беше изкарал една много ужасна нощ. Но знаеше, че последното нещо, което трябва да прави, е да изглежда виновен по какъвто и да било повод. А и нали в края на краищата беше извършил всичко заради Хелър и беше обяснил това в признанията си. Той се насили да се засмее:

— Това е нелепо!

— Тук има един човек, който твърди обратното — прекъсна го лорд Търн и махна с ръка към затворения паланкин.

Грис успя да докара на лицето си уверена усмивка.

— Няма нито един човек на Волтар, който да докаже подобна измислица. — И той погледна небрежно към перденцето.

Изведнъж една ръка в синя ръкавица дръпна покривалото встрани.

ТИЙНИ!

Грис пребледня.

Скочи назад!

Удари се в оградата на свидетелското място и направо мина през нея!

С пращенето на счупено дърво той стигна до лимита на оковите си!

Скоростта му беше толкова голяма, че свръзките на веригите се разрушиха!

Удари се в стената!

Бясно се опита да мине през нея!

С писклив, налудничав стон той си даде сметка, че, не може да избяга.

Припадна.

Лорд Търн погледна купчината натрошено дърво, разбити вериги, паднала мазилка и Грис сред всичко това, който лежеше в безсъзнание на пода.

Лорд Търн каза с най-тъжния си глас:

— О, не!

Пое си дълбоко дъх и погледна Тийни.

— Е, Ваше Величество, мисля, че това решава въпроса. Вече нямам друг избор, освен да изправя Грис пред съда за извършване на престъпление в собствения ми затвор.

— Казах ви, че ще ви създаде неприятности — вметна Тийни. — Прация Тейл е четвъртата жена, с която сключва брак. Той не е виновен само за бигамия, а за ЧЕТИРИЖЕНСТВО!

Два часа по-късно Мадисън танцуваше от радост. Планът му беше проработил идеално. Беше довел Грис до подсъдимата скамейка. Щеше да направи всичко възможно процесът да е публичен. КАКВИ ЗАГЛАВИЯ ЩЯХА ДА СТАНАТ ОТ ТОВА! А Грис щеше да обвини Хелър. Мадисън беше успял! Вече виждаше края! Най-великото преследване в цялата вселена! Флотът, Армията, всички! Всички по петите на Хелър! Заглавия, заглавия, ЗАГЛАВИЯ! Какъв екстаз!

О, страхотно беше да си истински гений във връзките с обществеността!

Глава шеста

На един самотен планински връх на Калабар, на брулещия вятър стоеше Джетеро Хелър, жилен от хоризонтално биещия сняг, почти сляп в нощта и заобиколен от трийсет бластера, готови и очакващи с нетърпение да го направят на парчета.

Беше му отнело много дни и няколко различни приложения на геометрията за локализиране на командния състав, за да намери щабквартирата на принц Мортиай.

Пътят от Блито-3 му беше отнел само пет дни. Полетът беше доста спокоен. Проблемът дойде, когато трябваше да премине през планетарната мрежа на Апарата, цялата омесено и объркана с лъчите и защитните средства на бунтовниците.

Като използваше различни документи за самоличност, той беше успял да се промъкне и сега „Принц Кавкалсия“ стоеше там горе, на двайсет мили над тях, невидим във всяко отношение, но с жизненоважните пътници на кораба щеше да се окаже абсолютна загуба, ако нещо му се случеше на него.

Беше слязъл дотук с бойна космическа шейна; беше премръзнал до кости; кислородът му почти беше свършил и освен това стояха на нещо, което за Калабар беше „хълм“, но иначе беше с височина трийсет хиляди фута. На далечния хоризонт проблясваха изстрели от оръжия, а един горящ град представляваше розово мазно петно.

На около петдесет фута разстояние се виждаше някаква едва очертана фигура до една скала.

Хелър извика през маската върху лицето си, която беше снабдена с високоговорител:

— Трябва да застана по-близо до теб, за да предам съобщението.

Трийсет бластера в кръга около него се помръднаха.

Глас, който също минаваше през високоговорител, долетя иззад скалата:

— Достатъчно близо си. Не мога да повярвам, че великият Джетеро Хелър, идол на Флота, иска да дойде при бунтовниците. Много добре знам какво може да направи един военен инженер. Предай ми съобщението оттам.

— Но аз дори не знам дали говоря с принц Мортиай, — изкрещя Хелър над свирещия вятър.