Выбрать главу

— Той нарича себе си диктатор. Император е само на една крачка от това.

— Да, ама той не може да го направи — каза Мортиай: — Великият съвет и лордовете трябва да имат положително доказателство, тяло и кралските символи, за да обявят трона за освободен и да назначат нов император. Ако ти разполагаш с тялото и кралските знаци, той трябва да ги открие. Дявол да го вземе, Хелър, единственото, което си ми донесъл, е тотално изтребление! Независимо от това дали той каже или не, че ти разполагаш с императора, нищо няма да го спре да се сдобие с това, което притежаваш. Ти си ЖИВА БОМБА!

Хелър щеше да заговори, но Мортиай му даде знак с ръка да мълчи.

Опитвам се да намеря начин да се измъкна от това. Има ли някакъв шанс баща ми да дойде в съзнание за достатъчно дълго време, за да отмени прокламацията, с която ме направи размирник и да ме обяви за свой наследник?

— Това е в ръцете на боговете!

— Хелър, независимо от това дали той го обяви или не, ти седиш върху мина, която е на път да избухне. Знам, че имаш добра репутация, но някой може да ускори нещата и да се опита да те намери, а Хист ще получи тялото и кралските символи. С тях той вече може да се обяви за император… О, така ми се ще да беше отишъл някъде другаде!

— Ваше Височество, колко жертви можете да понесете тук, на Калабар?

— Останали са само два милиарда души. Останалите бяха избити. Повечето градове са развалини. Честно да си кажа, не знам.

— Аз направих едно изчисление, докато ви търсех. Тази война продължава вече пет години, така че не сте се справили много зле. Мисля, че можете да издържите на целите сили на Апарата. Реките са толкова широки, планините така високи…

— Не бихме могли да отблъснем Апарата ПЛЮС Армията и Флота.

— Ами ако малко поспекулирате? — попита Хелър. — Ако кажете, че баща ви ще дойде в съзнание до няколко месеца и за да поспекулираме още малко, да кажете, че той ще отмени статута ви на размирник и ще ви обяви за свой наследник. А после послъжете малко, за да останат Армията и Флотът извън цялата работа. А после пак да поспекулирате и да кажете, че ще издигнем такава желязна защита, че ще разбием Апарата.

Мортиай поклати глава.

— Моля те, недей повече да използваш думата „спекулация“! Та ти рисуваш най-слабата и крехка надежда, за която някога съм чувал!

— Още не съм свършил, Ваше Височество. После да предположим, че тайничко кажем на Хист, че императорът е тук.

— КАКВО?

— Той тогава ще разбере, че нямаме намерение да обявим това публично.

— Ние така или иначе не можем! И без това нямам право да наследя трона. Няма да ни свърши никаква работа да го обявяваме публично. Така всичко ще се срути върху нас! Не, единственото нещо, което ще ни спаси от всички неприятности, е баща ми да се събуди и да обяви Хист за изменник с Кралска прокламация.

— Има и една друга възможност. Да информирам тайничко Хист, че точно това ще се случи, ако въвлече Флота и Армията в тази война.

— И той ще прочете декларация, че Императорът е мъртъв или изваден от строя.

— Но няма да е сигурен.

— Кралски офицер Хелър, ти си ненормален!

— Може и да е така, но може и да не е — каза Хелър. — Мога обаче да се обзаложа, че такова послание ще докара Хист до границата или отвъд границата на неговата лудост. Вие сам сте били утвърден офицер във Флота, Ваше Височество. Знаете много добре принципа, че дестабилизирането на вражеското командване, може често да го накара да направи нещо прибързано, необмислено или пък въобще нищо да не направи.

— Недей да ми четеш лекции по стратегия и тактика, офицер Хелър. Участвал съм в битки, когато ти още не си бил заченат. Има един друг принцип, който гласи, че ако се появи някаква възможност и човек не я използва, е почти сигурно, че той ще загуби. Твоят военен план е най-налудничавият, който някога съм чувал. Ще го приема. Отивай да доведеш баща ми. Давам ти честната си дума, че няма да го убия. Ще го сложим в хубава и сигурна пещера. Ти можеш да действаш по останалата част от плана. Той може, както ти каза, да се възстанови. Дотогава ще живеем с надежда. Ти си луд, офицер Хелър. Харесваш ми. МОМЧЕТА! РАЗВЪРЖЕТЕ ГО!

Глава седма

Беше привечер и валеше. Блестящи водни ручейчета се стичаха по полумъртвите космически кораби на Резерва за спешни случаи към Флота.