Когато влекачът „Принц Кавкалсия“ спря тихо, командирът Круп и старият Ати се взряха напрегнато към Хелър, който не дочака стълбата и се спусна по едно спасително въже от херметическата камера.
— Боже мой, Джет! — прошепна командирът Круп. — Нямаш никаква работа тук. Издадена е генерална заповед за арестуването ти!
— Здравей, командире! Здрасти, Ати! — поздрави ги Хелър на висок глас.
— Шт, шт, шт! — казаха двамата в хор.
— Защо ми шъткате? — попита Хелър. — Не мога да ви чуя в тоя дъжд!
— Арестуване! — каза Круп. — Ломбар Хист е пуснал агентите си да обърнат Волтар с главата надолу, но да те намерят!
— Вижте какво, — каза Хелър отново на висок глас, — ако един офицер от Флота не може да се приземи в база на Флота, без да се притеснява за някакви „пияници“, не знам накъде е тръгнала Конфедерацията.
— Тръгнала е към осмия кръг на ада и при това много бързо — каза Круп. — Хист нарича себе си диктатор, а Апаратът ръководи всичко.
— Не и мен — каза Хелър. — Заемете ми една бърза въздушна кола, а ти, Ати, напълни тоя кораб с храна и разни неща. Но особено много храна. Впиши го на сметката на Външен отдел, която ти дадох миналия път.
— Той е луд — каза Круп.
— Напълно съм съгласен с теб — отвърна Хелър.
Един час по-късно посивелият сержант, който служеше като секретар в Клуба на офицерите от Флота, се възползваше от дъждовната нощ и се опитваше да оправи баланса на сметките си. Той чу шум на щанда, вдигна поглед, видя, че там стои някакъв човек в течащ отвсякъде дъждобран и се приближи.
— Мога ли да си получа ключа за стаята?
Старият сержант зяпна. Побеля като платно.
— Боже мой, — прошепна той, — издадена е генерална заповед за арестуването ти! През последната седмица тук идваха агенти три пъти, за да видят дали…
— Нека да караме по ред — прекъсна го Хелър. — Ключа ми! А после изпрати малко горещ тап и кексчета в стаята ми. Знаеш ли, че навън е мокро?
— Джет, ти си луд!
— Винаги съм бил. Сега нямам време да се поправям. Кажи на Бис от разузнаването на Флота да се качи при мен, ако е някъде наоколо и има малко свободно време.
Десет минути по-късно стъписаният Бис влезе в разкошния апартамент на Хелър. Чу, че Хелър се къпе, и отиде до вратата.
— Джет! — каза Бис шепнешком. — Издадена е генерална заповед за арестуването ти!
— Говори по-силно! — каза Хелър на висок глас. — Подай ми онова шише със сапун моля те.
— О, Джет, ти си луд!
— Май това е общото мнение. Ти как я караш? Някакви победи и игра на кръгли куршуми напоследък?
— О, Джет, ти си безнадежден случай.
— Може би, но не съвсем. Надежда всяка, който е оставил, не е с космоса той веч приятел. Подай ми една хавлия, моля те.
С увита около себе си кърпа, Хелър скоро вече седеше в едно кресло във всекидневната и пиеше горещ тап.
Бис отказа предложената му чаша.
— Мисля, че не си даваш сметка колко е сериозно всичко това — каза той, докато седеше нервно на ръба на един диван.
— Напротив — отвърна му Хелър. — Даже и най-силните мъже могат да настинат, ако излязат на дъжд като този.
— Джет! Апаратът е навсякъде наоколо! Искат главата ти! А те са една бибипски кръвожадна сган!
— Радвам се, че подхвана разговора за това — каза Хелър. — Помниш ли онова приятелче Грис, което се опитах да вкарам в Кралския затвор?
— Знам. Вестниците през цялото време крещят за него.
— Добре, слушай сега — каза Хелър. — Като си пристигах, чух по новините, че ще го изправят пред съда. Очевидно даже ще си има адвокати, които да го защитават. Помниш ли кутиите с документи, които ти изпратих?
— Файла на Грис за изнудване на Апарата?
— Точно така. Искам да ги предадеш на адвокатите му.
— КАКВО? — зяпна срещу него Бис. — Та те ще ги използват, за да се опитат да го оправдаят.
— Възможно е. Но тези документи със сигурност ще ядосат много хора в Апарата.
Изведнъж Бис се изхили.
— Знаеш ли, мисля, че наистина ще стане така. Ще ги предам. Но Джет, чуй ме, трябва да се махнеш оттук. Мястото е под наблюдение.
— О, тръгвам много скоро — каза Хелър. — Веднага щом ми набавиш униформа на Апарата с цвят на горчица, както и един еърбус на Апарата.