— КАКВО?
— Не ми казвай, че разузнаването на Флота не е събрало няколко, за да ги използва при шпионаж на друга служба.
Бис постави лице в дланите си.
— Сега вече знам защо военните инженери имат толкова кратка продължителност на живота. Какво ще правиш?
— Колкото по-малко знаеш за това, толкова по-малко можеш да кажеш на тези, които те измъчват. Намери ми, освен това и фалшива лична пластинка. Разполагаш с много време. Да кажем ли след петнайсет минути при задния вход?
Бис го зяпна стъписан.
Два часа по-късно Хелър приземи еърбуса с надпис на Апарата на мястото за приземяване в лагер „Убиец“. Дъждът не беше стигнал до Великата пустиня отвъд планината, но по еърбуса бяха останали следи от него: беше подозрително чист за превозно средство на Апарата.
Офицерът от охраната се приближи под блестящите светлини на мястото за приземяване. Той погледна фалшивата лична пластинка, на която пишеше „Капитан Фол“.
— Няма да се бавя — каза Хелър. Дошъл съм да платя един дълг от хазарт на капитан Снелц.
— Дребните печалби в града трябва да са добри напоследък — каза офицерът от охраната.
— Направо отлични — отвърна Хелър.
— Благодаря за съвета, че той ще има пари. В момента е в ония землянки зад хълма.
Хелър излезе. Носеше големи очила против пясък. Мина със спокойна крачка през прашния, разхвърлян лагер.
До вратата на една землянка стоеше един часови. Преди да успее да попита за паролата, Хелър извика:
— Хей, Снелц, да имаш някакви зарове за продан?
Вътре веднага се зашумоля. След това от ниския вход на землянката се подаде едно бяло лице — само като някаква мъглявина в нощта.
Хелър мина смело покрай часовоя и влезе.
Снелц каза с дрезгав шепот:
— Боже мой, Джет! Не знаеш ли, че е издадена генерална заповед за арестуването ти?
— Знаеш ли — каза Хелър на висок глас, — ако хората продължават да ми го казват, рано или късно и аз ще го повярвам.
Снелц потрепери. Той се обърна и даде знак на една проститутка, която лежеше гола на отдалечената койка. Тя грабна дрехите си и изхвърча навън.
Снелц загащваше ризата в панталона си и се опитваше да пусне завесата на вратата в същото време.
— Хелър, — каза той, — ти си луд.
— Не — отвърна Хелър, — жаден съм.
С вдигната яка и коса Снелц се опита да намери нещо върху разхвърляната маса, което да не беше изпразнено, и след като събори няколко бутилки и чаши, успя да му налее газирана вода. Хелър седна и отпи.
Бившият моряк от Флота седеше нервно срещу него.
— Джет, носи се слух, че Хист е обещал сто хиляди кредита награда за този, който има някакви сведения за местонахождението ти.
— Малко — каза Хелър. — Тоя човек винаги е бил много стиснат.
— Защо си точно ТУК, а не на някое друго място?
Хелър бръкна в куртката си от Апарата и извади един плик. Постави го пред Снелц.
— Това — каза той — трябва да бъде предадено на Ломбар Хист.
— Аз нямам достъп до него — отвърна Снелц. — Аз съм само един капитан.
— Е, мисля, че не е особено здравословно да му се дава лично — каза Хелър. — Ако го получи и види, че печатите му са пипани, предполагам, че е много вероятно да екзекутира куриера, само за да е сигурен, че няма да проговори.
Снелц погледна обвивката, на която пишеше:
Ръката на Снелц започна да трепери.
— Само като го гледам и мога да умра! Сърдечен удар!
Хелър остави на масата банкнота от петстотин кредита.
— Просто, за да не се чувстваш лишен от ония сто хиляди.
Снелц беше шокиран.
— За нищо на света не бих те предал. Ти си ми приятел! Освен това не е необходимо да ми плащаш каквото и да било!
— Да, ама казах на офицера при приземяването, че съм дошъл да си платя един дълг от хазарт, и той ще ти се лепне за някое друго питие, та не ми се ще да плащаш от собствения си джоб. Сега помисли, можеш ли да се сетиш по какъв начин това може да стигне в ръцете на Хист?
Снелц помисли. И изведнъж се усмихна радостно.
— Да, мисля, че мога да направя това. И то без проблеми.
— Много е важно да го получи. Без грешка.
— Никакви грешки — каза Снелц.