— Добре — рече Хелър. — С това свърших работата си тук. Искаш ли да си позволим няколко мятания на заровете?
— О, Джет, за Бога, махай се оттук. В момента и твоето, и моето тяло са на половината път към онази бездна. Не си ли даваш сметка, че Хист идва в офиса си в кулата почти всеки ден? Може и сега да е в лагера!
— Тогава ще е много лесно да му се предаде съобщението, нали? — каза Хелър. — Е, ти май си загубил тръпката към хазарта, така че аз май ще тръгвам. Ще се отбия до кафенето…
— Джет, — каза Снелц с категоричен и напрегнат глас, из… изчезвай оттук. Честно да ти кажа, сърцето ми няма да започне да бие отново нормално, докато не напуснеш този лагер!
— Денят, в който си така изплашен, Снелц — засмя се Хелър, — е най-важният. Ела и се разходи с мен до кафенето.
Снелц конвулсивно се напъха в униформата си.
Напрегнато, но внимателно карайки се да изглежда както обикновено, той изпрати Хелър до еърбуса и го качи в него.
Хелър излетя.
Два часа по-късно в Резерва на Флота за спешни случаи Хелър поздрави стария Ати за презареждането на влекача, стиснаха си ръце с притеснения командир Круп и като показа личната пластинка на крайцера „Щастливо завръщане“ излетя в космоса към Калабар.
Глава осма
Човек не може да не се чуди, скъпи читателю, какъв ли щеше да бъде ходът на историята, ако капитан Снелц не се беше сетил точно за този човек, когато Хелър го помоли да измисли начин, по който да предаде посланието в ръцете на Ломбар. Само ако беше казал на Хелър името, което се беше появило в главата му, много е вероятно съдбата на Земята да беше тръгнала по друг път.
Защото човекът, за когото се сети Снелц, беше Дж. Уолтър Мадисън!
Докато стоеше на площадката за излитане и гледаше как еърбусът на Хелър се отдалечава, Снелц обмисляше в ума си как точно да го направи.
Напоследък Ломбар Хист идваше в Спитеос почти всеки ден за кратко време и обикновено сутрин. Той правеше нещо странно в складовете долу с онзи странен прах. Самият Снелц беше участвал в ескортираното на няколко камиона, натоварени с неща със странни имена като: Лактоза, Английска сол, Хинин, Брашно, Фото проявител, Инсектицид и Стрихнин. Хист имаше няколко технически лица, които изваждаха нещо, наречено амфетамини, от оригиналните капсули, смесваха праха с другите споменати, след което използваха нови капсули и увеличаваха първоначалното количество страшно много. Според едно от техническите лица, на Хист сякаш му доставяло голямо удоволствие това упражнение: наричаше го „разрязване“ и май си мислеше, че никой друг, освен него, не може да го прави толкова майсторски.
Освен това Снелц беше забелязал, че Землянинът Мадисън никога не беше информиран за това къде може да намери Хист: това всъщност не беше странно, защото Хист винаги си мислеше, че където и да ходи, там го очаква някой убиец. Така че Мадисън се появяваше в Спитеос по странно време на деня или нощта.
Вече беше станало толкова добре известно, че Мадисън е близък с Хист, че той можеше да идва и си отива, когато си поиска. На ясно отличаващия се Модел 99 с четирите си летящи ангелчета даже никога не му искаха паролата. Щом се приземеше, Мадисън вече имаше картбланш. Той не се нуждаеше от ескорт, даже не показваше личната си пластинка, а просто се замъкваше към зипбусите, минаваше през тунела и се качваше с асансьора в северната кула. Напоследък там често нямаше никакви служители.
Понеже знаеше, че Мадисън нещо лъже и че не е приятел на Хелър, Снелц го избра за куриер, чието послание вероятно щеше да завърши с нечия смърт.
Поради тази причина Снелц строи ротата си, независимо от странния за това час. Той мина по редицата, като гледаше внимателно всеки от хората си. Изведнъж спря и посочи с палката си.
— Ти там. Току-що стана доброволец. Лейтенант, освободи всички, с изключение на този мъж и Тимижо.
Снелц отведе двамата мъже настрана. Тимижо беше най-добрият крадец в ротата.
— Тимижо, отивай в града и вземи един скъп костюм от лъскав плат, както и всички задължителни неща, които вървят с него. По това време магазините са лесни за ограбване. Трябва да си сигурен, че ще стане на този човек. Върни се преди зазоряване.
Снелц си уби времето като купи няколко питиета на офицера от охраната и като поигра малко на зарове. Даже успя да подремне един час.
Тимижо се върна претоварен. Снелц преоблече доброволеца в землянката си. Отстъпи назад, за да му се възхити. Същият ръст, същото телосложение, същият цвят на косата. Във всяко отношение, освен ако не го познаваше много добре, човек сякаш гледаше Мадисън.