За да не поема никакъв риск, Снелц му сложи чифт очила против пясък като тези, които беше видял, че Мадисън напоследък носи.
Снелц даде плика на войника. Каза му:
— Недей да говориш на никого. Просто се качи в зипбуса, вземи асансьора, мини през стаята на чиновниците, влез в офиса на Ломбар Хист и остави това изправено в средата на бюрото му. После излез и се върни тук.
— А ако не го направя?
— Ще те хвърлим в бездната и ще забравим, че някога те е имало.
Отдавна се беше съмнало. Сънният лагер се възстановяваше от махмурлука си.
Като се чувстваше много нервен, доброволецът се примоли поне за чаша тап. След това, подсилен, той излезе, качи се на един зипбус, слезе от него, качи се в асансьора, спря, когато стигна до кулата и влезе във външния офис на чиновниците. Замръзна. Старият престъпник главен помощник седеше вътре с гръб към вратата.
Понеже го очакваше бездната както ако не го направи, така и ако го направи, доброволецът мина смело през стаята.
Старият главен помощник вдигна поглед.
— Не е тук — измърмори той и се върна към работата си.
Доброволецът се направи, че не е чул. Той отиде до вратата на офиса на Хист и влезе. Стаята го впечатли в най-лошия смисъл: една цяла стена беше от стъкло, а зад бюрото имаше стол, подобен на трон, който изглеждаше като откраднат надгробен камък. Но доброволецът не губи повече време.
Той извади плика от джоба си. Сложи го на бюрото и го подпря с един жилец. Който и да седнеше там, щеше да забележи адресата.
Доброволецът излезе.
Главният помощник промърмори:
— Казах ви, че не е там.
Доброволецът излезе в коридора.
Междувременно Снелц беше в шок и близо до сърдечен удар. Доброволецът тъкмо се беше качил в зипбуса, когато чувството на Снелц, че е умен и хитър, се превърна в ужас.
МОДЕЛ 99 СЕ ПРИЗЕМИ!
В състояние на остра парализа, той видя как Мадисън излиза и минава през праха към барикадата пред зипбуса. Снелц не смееше да мръдне. Дали дежурният офицер щеше да забележи, че вози Мадисън ДВА ПЪТИ?
При Снелц действието беше разрешението на всеки въпрос. Той извади един бластер, стреля по върха на един стълб и разби лампата. Сниши се.
Парченцата стъкло полетяха надолу и охраната хукна за прикритие. Мадисън пък приложи своя си начин за бягство. Той скочи бързо на борда на един зипбус и погледна назад, докато той летеше през тунела.
Без да смее да си мисли какво ще се случи, когато Мадисън се натъкне на „Мадисън“ в асансьора или коридора, Снелц направи нещо, което не беше правил почти никога: започна да се моли.
Междувременно доброволецът чакаше в коридора сигнал от асансьора, че е свободен. Някой се качваше нагоре!
Понеже не искаше никакви засечки, още по-малко с Ломбар, доброволецът бързо се огледа наоколо. В коридора имаше една голяма кутия с нова компютърна хартия. Беше висока само четири фута, но той бързо се сниши зад нея. Като надникна, той се ужаси при вида на истинския Мадисън, който излезе от шахтата!
Веднага щом коридорът се опразни, той се втурна в асансьора с главата напред, за да се измъкне оттам.
Истинският Мадисън влезе в офиса на чиновниците.
— Какво направихте? — попита главният помощник, след като го погледна безучастно. — Забравихте ли нещо?
Мадисън продължи към офиса на Ломбар, като каза:
— Ще почакам.
Носеше най-новите изрезки от вестниците. В тях имаше много пикантни речи за това как Хист иска законност и ред и се ядосваха на всички, които се опитват да опетнят честта на офицерите от Апарата. Мадисън знаеше, че снимките на гневното лице на Ломбар ще го зарадват безкрайно. Искаше да направи една хубава изложба от тях върху бюрото му.
Един жилец подпираше голям плик и Мадисън, без да иска го бутна. Той отново го нагласи. Но пликът му пречеше да подреди изрезките. Реши, че ще го премести по-назад. Пак го взе в ръка, премести жилеца и едва тогава осъзна какво държи в ръката си.
Той се вторачи в плика стъписан.
Как беше стигнало това тук?
Беше все още залепено.
Ломбар още не го беше видял.