Понеже не знаеше нищо за предупреждението, което Хелър беше направил на Снелц, че Ломбар би убил куриера, особено ако печатите бяха строшени, Мадисън се разтрепера от желание да го прочета.
Какво беше това? Някаква тайна линия за комуникации?
И понеже Хелър беше единствената причина, поради която той правеше всичко, Мадисън не можа да устои.
Той разчупи печатите.
В офиса отвън беше съвсем тихо.
Мадисън зачете бързо:
Хист,
Поздрави и привети и всичко останало, но нито едно от тях искрено:
Ти от известно време знаеш на чия компания се радвам, особено като ти оставих за спомен жезъла си.
Както знаеш — понеже все така приказваш по „Вътрешен обзор“ — Негово Превъзходителство страда от известно неразположение, та ние не искаме да го притесняваме с такива дреболии като подписването и подпечатването на Кралска прокламация, с която да те обяви за изменник и заплаха за държавата.
Ние можем обаче да ти обещаем, че ако се опиташ да потърсиш съдействието на Армията или Флота за нападение на Калабар, такава прокламация ще бъде издадена и това ще бъде краят на Хист. Така че моят съвет е просто да изпаднеш няколко пъти в бяс, да застреляш няколко човека от личния си персонал и да оставиш нещата да вървят по естествения си път.
Като се надявам, че няма да имам удоволствието да те видя на бесилката.
Мадисън го прочете още веднъж. Изведнъж цялата картина започна да се изяснява. Неведнъж и не два пъти той беше казвал на Хист да получи Кралска прокламация за това или онова: всеки път Хист беше изглеждал безкрайно уклончив!
Мадисън внезапно разбра.
Зад онази врата в Палас сити, която Хист пазеше или държеше да се охранява нямаше император!
Джетеро Хелър беше отвлякъл императора!
Значи за ТОВА беше цялата тази работа!
Мадисън се огледа наоколо. Не мислеше, че някой го наблюдава.
Това не беше система за комуникация. Съобщението беше първото.
Рисковете бяха основното нещо, от което беше изградена професията му. Мадисън сложи плика и телеграмата в собственото си куфарче. Не остави никаква следа от него по бюрото.
Той подреди изложбата си от изрезки. Отиде в офиса на чиновниците. Каза:
— Получавани ли са някакви спешни съобщения за Хист?
Старият помощник поклати глава.
Прилив на въодушевление се надигна в него! Какъв престъпник само! Хелър се беше промъкнал някак в тоя офис, незабелязан от никого, може би през покрива, и беше оставил съобщението за Хист.
С много спокоен вид Мадисън седна пред компютъра и сякаш за да си убива времето започна да вади късчета информация, която можеше да му потрябва, като например мощта на силите на планетата Калабар. След това се захвана с големите цифри за Армията и Флота.
От съобщението ставаше ясно, че Хелър не иска тези хора да тръгнат по петите му. Мадисън се опитваше да измисли как да постигне точно това.
О, какви заглавия щеше да роди всичко това!
Не веднага, разбира се, но по-късно, когато той ще е изработил плана на цялата си кампания до последна подробност!
Ако преди имаше по някое малко съмненийце, че ще успее да постигне целта си, вече нямаше никакво. Той със сигурност щеше да се върне на Земята прославен — ако разбира се от нея е останало нещо.
Хист дойде след един час. Мадисън го последва в офиса му. Хист беше много доволен от пресата.
— Нещата вървят добре — каза той.
— Да, ще ви направим император за нула време — отвърна Мадисън.
НЕ КАЗА НИТО ДУМА ЗА ТЕЛЕГРАМАТА ОТ ХЕЛЪР!
Когато доброволецът се върна, промъквайки се в близост до барикадата, Снелц си отдъхна с облекчение.
Видя как Хист пристига и се качва в кулата.
Нито Шефът, нито истинският Мадисън излизаха.
Той можеше само да реши, че съобщението е стигнало до адресата си.
За втори път едно съобщение, което щеше да осуети атакуването на Земята, беше спряно някъде по пътя си.
И не само това, ами и последното беше попаднало в ръцете на човек, на когото то даваше пълна власт: Дж. Уолтър Мадисън. Той можеше да го използва, по какъвто си иска безчестен начин и в момент, който той сметнеше, че е най-подходящо за заглавие в пресата!
ЗНАНИЕТО БЕШЕ ВЛАСТ! А Мадисън сега знаеше, че е единственият човек на Волтар, който разполага с жизненоважната, кардинална информация, че императорът е на Калабар и че Хелър го държи като заложник.