КАКВА ИСТОРИЯ!
Но не сега. Не, не сега. До тази трябваше да се стигне с най-силното БУМ, което вселената някога беше чувала!
Когато се върна в Джой сити, радостта му заплашваше да се разклокочи и експлодира!
Съдбата на две империи щеше да бъде подхвърлена нагоре в очакване да бъде сграбчена от някого!
А Дж. Чуруликащото Куку беше човекът, който щеше да направи хвърлянето?
Част осемдесет и първа
Глава първа
Първото подхвърляне, което Мадисън направи, беше в момента, в който Солтан Грис застана на подсъдимата скамейка в претъпканата съдебна зала.
Лорд Търн направи реверанс към собствената си охрана, вестниците и Вътрешната полиция, които обявиха, че не могат да предотвратят бунтове, ако хората не бъдат информирани минута по минута за хода на делото. Те изтъкнаха, че не съществуват закони или наредби, които да забраняват това: просто идеята беше нова. Въпреки собственото си мнение, лорд Търн се беше съгласил делото да е публично.
Мадисън, който стоеше зад цялата работа, не можеше да иска нищо повече.
Най-голямата съдебна зала в старата крепост беше претъпкана от подиума до входната врата. Платформи висяха даже от подпорите. Сивият камък гледаше шест хиляди човека, натъпкани в зала, която беше предназначена едва за четири хиляди. Високите прозорци пропускаха вълни от прашна слънчева светлина.
Екипите от „Вътрешен обзор“ бяха в екстаз. Никога преди това не бяха допускани в съдебна зала. Те търчаха насам-натам, пъхаха камери пред лицата на хората, удряха устите с микрофони, казваха на хората да гледат в тази или онази посока, през цялото време се блъскаха с фотографи от пресата и се препъваха в репортерите.
Лорд Търн напразно удряше с чукчето си гонга пред себе си. Той почти беше изпаднал в отчаяние: всичко тук се гледаше по целия Волтар и с известно закъснение по цялата Конфедерация. Беше сигурен, че хората са на път да получат впечатлението, че той ръководи един много разпуснат съд. Безумно му се искаше тия продавачи на закуски и питиета да спрат да предлагат стоките си, крещейки с пълна сила.
Едва когато главният му помощник донесе един електронен мегафон, се възвърна надеждата му, че ще бъде чут. Той го насочи към гонга и силно тресна с чукчето си. Резултатът беше заглушителен.
— Съдът заседава! — изръмжа лорд Търн. — Ако затворникът Солтан Грис заеме подсъдимата скамейка, мога да прочета обвиненията срещу него!
Мигновено утихване.
Силно окован, Солтан Грис седеше на една скамейка, обграден от тримата адвокати, които му беше намерила вдовицата Тейл (мисис Грис). Грис си беше мислил, че ще бъде облечен в сив костюм на офицер от Общите служби.
Вместо това, той се появи в черната униформа на полковник от батальон на смъртта към Апарата. Беше се възпротивил, но адвокатите му бяха казали, че няма избор. Даже трябваше да сложи алените ръкавици.
Солтан Грис беше изплашен: като добавка към всичко останало, той страдаше и от сценична треска.
Тримата адвокати се опитваха да изглеждат уверени. Те бяха възрастни мъже: двама от тях бяха служили като съдии във Вътрешната полиция, а третият беше изпълнител на смъртни присъди, който беше работил за някакъв лорд. Грис им нямаше доверие. Беше му обяснено обаче, че това е най-доброто, до което може да се добере някой като защитници на престъпници на Волтар, и макар че трябваше да ги приеме, той все пак не вярваше, че те са на негова страна: обяснението му беше дадено от Мадисън.
Явният му отказ да отиде до ограденото място започна да предизвиква буря от животински звуци сред събраното множество, двамата адвокати му дадоха начален тласък, след което го сграбчиха двама сержанти. С дрънчене и трополене на оковите Грис беше избутан до издигнатия ограден стол: вратата му беше отворена и Грис беше набутан вътре, като мигновено стана център на всички погледи. Към него полетяха викове на омраза като гранати. Един лъч мръсна слънчева светлина, който влизаше през един кръгъл прозорец горе, го заслепи. Грис беше объркан.
Като използва отново високоговорителя пред гонга, лорд Търн помоли за тишина. Той заметна алената си тога и се наведе на масивния си стол към Грис.
— Вие сте Солтан Грис — каза лорд Търн — офицер от Координирания информационен Апарат. Потвърдете, ако това е така.