Грис преглътна трудно и кимна.
Търн много се надяваше всичко да свърши бързо.
— Обвинен сте в лъжливо и углавно двуженство, извършено в този затвор. Можете да направите каквото искате изявление, преди да бъдете осъден.
Грис разтреперано пое дълбоко дъх. Престъплението му изискваше смъртно наказание. Той просто не виждаше как може да се отърве от него. Не беше видял Тийни в залата, но предполагаше, че тя разполага с документи за предишните му бракове и че ги е дала на съдията. Изглежда със сигурност щеше да загуби.
Понеже не отговори веднага, животинските звуци започнаха отново. Охраната беше иззела всички оръжия на зрителите, но това не включваше чанг-попс и захарните пръчици. Няколко снаряда полетяха към него. Той доби представата, че хората не го обичат кой знае колко. Умът му беше объркан.
Лорд Търн отново удари гонга, за да въдвори ред. На Грис това му подейства като шок. И изведнъж ВДЪХНОВЕНИЕ! Щеше да каже онова, на което го беше подучил Мадисън.
Грис извика:
— Обвинявам Джетеро Хелър! Той е причината за всички престъпления!
Каквото и да беше очаквала да чуе обширната аудитория, то не беше това. Изведнъж настана такава тишина, че се чуваше падането на прашинките.
Лорд Търн се изпъна на стола си и премигна. След това каза:
— Момент, моля. Джетеро Хелър е Кралски офицер. Вие бяхте НЕГОВ затворник в този затвор. Но сега НЕ става въпрос за това дело. Обвинен сте в лъжлив и углавен брак, извършен между тези стени.
Грис набра смелост. Още не го бяха осъдили. И тримата му адвокати кимаха. Той извика:
— Аз продължавам да обвинявам Джетеро Хелър!
През залата премина объркано шушукане.
Лорд Търн каза с недоверчив глас:
— Обвинявате го, че ви е принудил да извършите двуженство?
Грис погледна към адвокатите си. И тримата му кимаха. На пейката зад тях Мадисън се хилеше. Грис каза:
— Категорично. Той отказваше да изпълнява нареждания. Той напълно подивя. Джетеро Хелър ме постави в ситуация, в която единственото, което можех да направя в своя защита, бе да се оженя още веднъж.
Шумът в залата се усили: беше на път да се превърне в объркан рев.
Лорд Търн отново удари гонга.
— Чиновник, — обърна се той към записващия на едно по-ниско бюро, — този подсъдим своеволно се отклонява от темата. Задраскайте тези бележки в стенограмата.
Усмивката на Мадисън обаче стана още по-широка. Можеше и да ги изтрият от записа, но те се излъчваха от „Вътрешен обзор“ по целия Волтар и скоро щяха да обиколят цялата Конфедерация.
Най-възрастният адвокат на Грис, единият от двамата бивши съдии към Вътрешна полиция, се изправи и помоли за внимание.
— Ваша Светлост — обърна се той към Търн, — ние признаваме обвинението за двуженство във вашия затвор, но ще се опитаме да докажем, че то е било напълно оправдано.
— КАКВО? — извика Търн.
Старият адвокат каза:
— За да изясним ситуацията, ще трябва да призовем много свидетели. Те ще потвърдят много престъпления и ситуации, които очертават историята на това обвинение и съм сигурен, че когато стигнем до края на този процес, вие ще се съгласите, че смекчаващите вината обстоятелства са толкова силни, че вие ще се принудите да признаете клиента ни за невинен.
Лорд Търн изръмжа:
— Не си позволявайте да ми казвате до какви изводи ще стигна! — Тогава той видя, че камерите на „Вътрешен обзор“ са насочени към него и реши, че не трябва да изглежда необоснован или предубеден. — Можете обаче — изръмжа той, — да повикате свидетелите си и ще продължим делото.
Духът на Мадисън полетя към седмото небе. Точно това беше планирал и на точно това се беше надявал. Беше осъществил една мечта на връзките с обществеността. За малко да изкрещи от задоволство. Стотици мили заглавия се опваха пред очите му като ревяща река от най-черно мастило.
И всичко това за Хелър!
Глава втора
Един съдебен процес, който по волтарианските стандарти трябваше да свърши за десет минути, се влачеше изкусно и под вещото ръководство на Мадисън дни и седмици, а както се надяваше той, и месеци, съвсем в Земен стил.
При това раждаше заглавия за всеки ден, както и часове предавания по „Вътрешен обзор“.
По време на вековното си присъствие на съдийската скамейка двамата стари съдии от Вътрешната полиция бяха виждали и съдили сред всевъзможни шикалкавения и бюрократични извъртания, които десетките хиляди подсъдими някога бяха измислили — а тези затворници са имали много, време за мислене преди процесите. Старият изпълнител на смъртни присъди беше чул всякакви молби и хитрости, които ужасените жертви и покрусените семейства се бяха напъвали да измислят. Много от тях бяха свършили работа и те ги използваха до една в делото на Грис.