Конвулсиите му продължиха до края на сцената със символичното изгаряне, след което Хист остана проснат като сгърчена купчина плът, зяпайки вцепенено и тъпо в екрана.
Пиесата продължи нататък, братът и сестрата бяха обесени, телата им бяха погълнати от един гроб, след което целият огромен изпълнителски състав изпя последната песен, която беше пяла главната героиня. След това хорът тъжно изпя основния мотив на „Престъпникът“, но този път с небесни обертонове, а лицето на Хайти, както всъщност и лицето на самия Джетеро Хелър, ги гледаха от висините. Никой, освен подкупения техник, не знаеше за последната намеса на Мадисън.
Публиката в студиото избухна във викове и аплодисменти, които Мадисън реши, че е по-добре да не слушат. Той загаси телевизора.
Ломбар успя някак да се вдигне и да се тръшне на един стол.
— Сега разбираш защо се бях притеснил — каза Мадисън.
— Хелър — каза Ломбар. — Той я е подучил на това. Целият Волтар знае, че Джетеро Хелър й е брат. Последната картина въобще не беше необходима, за да се досети човек! Та това е заговор против мен! Ще наредя един батальон на смъртта да нападне дома й и да я екзекутира веднага!
Мадисън се намеси:
— Ломбар, всяка известна личност трябва да умее да понася подигравката. Това е едно от правилата на играта: присмивай се на могъщите. Но те са право в ръцете ти. Радвам се, че видя това. Можеш да й отмъстиш и така ще накараш Хелър да се появи. Единственото, което трябва да направиш, е да подпишеш това.
Ломбар погледна листа. Дивашки израз застана на мястото на шока, който беше изписан на лицето му преди това.
— Това е гениално! — каза той, след, което го подписа и подпечата.
Мадисън взе документа, за да се увери, че всичко в него е наред. Там пишеше:
АРЕСТУВАЙТЕ И ЗАДРЪЖТЕ ХАЙТИ ХЕЛЪР.
СПАЗАРЕТЕ СЕ С БРАТ Й И ГО НАКАРАЙТЕ
ДА ДОЙДЕ. ТОГАВА ГИ УБИЙТЕ И ДВАМАТА.
— Направи каквото трябва, за да бъде изпълнено това! — изръмжа злобно Ломбар. — През целия си живот не съм бил така оскърбяван, при това публично!
— Знаех, че ще се сетиш как да излезеш от това положение — каза Мадисън. — Сега можеш да обърнеш гръб на детайлите. Остави останалото на мен.
Дж. Чуруликащото Куку беше на път да осъществи най-великото начинание на връзките с обществеността за всички времена.
Глава четвърта
Арестуването на Хайти Хелър стана на улицата пред огромното студио на „Вътрешен обзор“.
Бяха й казали, че група благородници и почитатели от Мистин искат да й поднесат цветето-символ на тази планета. Там наистина имаше няколко благородника, но те не бяха от Мистин. Бяха хора от батальона на смъртта, но в цивилни дрехи.
Мадисън беше разположил свой снимачен екип на един перваз, който беше издаден от купола на студиото: намираше се на трийсет фута височина и оттам можеше да се обхване цялата сцена долу. На мястото на самата сцена имаше и друг екип, изпратен от менажера на „Вътрешен обзор“. Имаше и няколко репортери и фотографи от пресата.
Улицата беше просто като всяка друга улица в Джой сити: с много магазини за разни дреболии и красиви дрехи от двете страни. Главният вход към студиото обаче беше внушителен, защото паважът точно пред него изглеждаше като направен от злато. Точно там стоеше делегацията.
Хайти Хелър излезе от сградата. Беше облечена в бяла рокля и златисти ръкавици. Подобни жестове бяха нещо обичайно: тя просто слизаше, приемаше каквото й носеха, усмихваше се, стискаха си ръцете, благодареше им и се оттегляше. Това беше една кратка церемония, която протичаше няколко пъти на седмица. Обикновено я придружаваха само няколко разпоредителя, които да вземат подаръка, наградата или каквото е там. Никой не би и помислил да я охранява със специални служители, защото през цялата й кариера никой не беше посягал и с пръст на звездата от „Вътрешен обзор“, та дори не й се беше намръщвал пред хората.
На Хайти може и да й беше направило впечатление, че делегацията е толкова тиха. Обикновено подобни групи бяха от повече хора и надаваха леки възгласи при появата й. Сега всички просто стояха пред входа, а мъжът най-отпред държеше букет.