— Здрасти, Мади. Решил си да излезеш от дупката си?
— Какво правиш в кабинета на капитан Болц? Той ще те убие!
— О, не, няма. Старият Болци се разстрои от цялото бибипане наоколо. Той не си пада по момчета, но всичките приказки между екипажа му така го надървиха, че панталонът му щеше да гръмне. Аз обаче оправих нещата.
— Искаш да кажеш, че позволяваш на капитан Болц да прави… да спи с теб?
— По дяволите, не, Мади. Имам малко повече мозък. Само му слизам под кръста веднъж на ден, за да го облекчавам. Вземам му десетачка и очаквам с нетърпение да видя колко пари има. И я виж тук, направо е червив.
— Да не би да имаш намерение да го ограбиш? Ще ни убие!
— Не, не. Никакво ограбване, Мади. Колко жестоко! Мога да издържа на всякакво натоварване, а и бих могла да ти покажа, ако решиш да ми позволиш. Даже би могъл…
— Не, не! — беше изкрещял Мадисън с отвращение, ужасен при мисълта да го направи с момиче.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. Опитваш се да ме накараш да изневеря на майка си! Няма да ми мине тая, Тийни. И недей да правиш нищо ужасно на капитан Болц. Изцяло зависим от неговата милост!
Тя се беше разсмяла много екстравагантно.
— Колци? Виж тия мангизи, Мади. Виждаш ли? Това тук са числа. Проблемът е, че си дадох твърде ниска цена, а след като му го направя веднъж, Колци не може да бибипа цял ден, даже и с помощта на онова, което научих от Хонконгската курва.
Тя се беше замечтала, твърде големите й очи вперени в тръбите на тавана, и галеше твърде големите си устни с една химикалка. Тогава изведнъж беше избухнала в смях.
— Сетих се! Просто ще започна да сипвам хашиш в главотръса му. Божичко, ще го накарам да бибипа по три пъти на ден!
Мадисън се беше прибрал в каютата си, а представата, че е на неконтролируем космически кораб се превръщаше в кошмари, когато затвореше очи.
Той беше изкарал останалата част от пътуването в постоянно страдание, като се опитваше на всяка цена да запази здрав разума си.
Беше се приземил на място с толкова странна архитектура, че не можеше да го възприеме.
Бяха му говорили мъже в странни униформи.
В някаква стая, която изглежда беше от неръждаема стомана, му бяха тръшнали върху главата някакъв шлем, след което за шест последователни дни той си беше мислил, че е прихванал някаква ужасна болест, от която е изпаднал в кома.
Едва тази сутрин той се беше събудил напълно. Беше открил, че багажът му е в стаята при него. Беше видял нещо, което би могло да бъде душ, но не можа да се сети как да го пусне. След това беше застанал пред нещо, което приличаше на дуло, беше се вторачил в него и изведнъж то го обля! Много разколебаващо!
Сега се почука на вратата, а той беше вир-вода.
Тръгна към вратата с намерението да я отвори, но тя се отвори сама.
Отвън стоеше някакъв мъж в черна униформа.
— По-добре се размърдай — каза мъжът. — Шефът току-що ме изпрати да те повикам.
— Шефът?
— Ломбар Хист! Недей да стоиш и да зяпаш. Ако това е багажът ти, си извади някакви дрехи и се облечи. И е добре да изглеждаш малко по-прилично. Хич не се бави. В съобщението пишеше, че е спешно. Така че му дай малко пара.
— Къде съм? — попита Мадисън.
— Където си застанал, идиот такъв.
— Не, не. Искам да кажа: къде е това място?
— Ами, шефът е в Палас сити, където си е винаги напоследък, а твоят еърбус те чака. Така че побързай.
— Не, искам да кажа: къде е мястото, на което се намирам?
— Намираш се в Центъра за обучение към Отдела за приемане на извънволтариански членове в персонала, Координиран информационен апарат.
— Да, но в кое слънце, звезда или каквото и да било?
— О, цвъртящи комети, знаех си, че трябва да доведа със себе си ескорт от отдела за приемане на нови членове. Искаш да кажеш, че не знаеш къде се намираш?
— Схвана ми тънката мисъл — отвърна Мадисън.
— Това е планетата Волтар, столица на Конфедерация Волтар. Намираш се на тринайсет мили южно от Правителственото градче в рамките на Апарата. Аз съм капитан Слаш от 43-ти Батальон на смъртта от Апарата.
— Какво става?
— Мътните да те вземат, откъде да знам? Вземи. — И той извади нещо и го подаде на Мадисън. — Но не си губи времето с него. Казах ти, че шефът чака! По дяволите, човече, ОБЛИЧАЙ СЕ!