Хайти беше на около пет фута от човека, който очевидно водеше групата. Той протегна напред букета малко стегнато. Като продължаваше да се придвижва напред, Хайти протегна ръка към него.
Той изпусна цветята на тротоара.
Те просто бяха прикривали бластера в ръката му!
Чу се изсвирване.
С едно-единствено движение двеста мъже излязоха от различните магазини. Бяха в черни униформи и носеха пушки. Изведнъж улицата се оказа напълно блокирана от няколко отряда.
Един мъж от задната част на делегацията излезе напред и отхвърли пелерината си, за да се покаже отдолу униформата на полковник от батальон на смъртта.
Хайти се обърна, за да влезе отново в сградата.
Двама войника от батальона на смъртта й препречиха пътя. Тя се извърна към „делегацията“.
Полковникът стъпка с крак цветята.
— Хайти Хелър, арестувам ви в името на Ломбар Хист!
Внезапно двамата разпоредители се втурнаха, за да защитят Хайти.
Двама актьори, който Мадисън нарочно беше разположил там с тази цел, спукаха две торби с кръв в лицата на защитниците! Изглеждаше точно така, сякаш ги бяха убили! Те паднаха.
Един член на „делегацията“ пусна черен чувал върху Хайти.
Четирима войника от батальона на смъртта я грабнаха като че ли беше някакъв вързоп и я напъхаха в едно частно превозно средство.
Двеста войника от батальона на смъртта разбутаха хората, които се бяха спрели стъписани на улицата. Втурнаха се към самолетите си.
След гръмовния рев на излитащите превозни средства улицата се опразни, с изключение на минувачите, които бяха припаднали.
И тогава от сградата и магазините започнаха да изскачат хора. Оглеждаха се. Поглеждаха към небето ужасени. Една жена започна да пищи.
Мадисън накара оператора да направи така, че картината постепенно да изчезне, като последния кадър беше с цветята. Стъпканите цветя сякаш кървяха.
Мадисън се ухили. Всичко се излъчваше на живо по „Вътрешен обзор“ като специална емисия.
Само след час новината тръгна и по улиците:
Мадисън беше предвидил всичко. По-късните вестници щяха да пишат, че координатите й са неизвестни, още по-късните щяха да пуснат заглавия за началото на размирици, а в сутрешните щеше да пише:
Мадисън вече имаше друга работа за вършене.
Глава пета
За три дни съдебният процес на Грис остана на заден план. През цялото това време Мадисън излъчваше едно съобщение до Калабар. То вървеше по всички честоти на военните: знаеше се, че въстаниците подслушват точно тях. Съобщението оповестяваше многократно:
ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР. В ЧЕТВЪРТЪК СУТРИНТА
СЕСТРА ТИ ХАЙТИ ХЕЛЪР ЩЕ БЪДЕ
НА ПЛОЩАД „ХИРОУ“ В ПРАВИТЕЛСТВЕНОТО
ГРАДЧЕ НА ВОЛТАР. АКО НЕ СЕ ПРИЗЕМИШ ТАМ
И НЕ СЕ ПРЕДАДЕШ, ТЯ ЩЕ БЪДЕ ЗАСТРЕЛЯНА
НА ОБЯД. ЛОМБАР ХИСТ, ДИКТАТОР
НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА.
В сряда вечер Мадисън пусна информацията на вестниците. Четвъртък сутринта тя вече се носеше из цялата Конфедерация.
По всяка комуникационна линия на Апарата, Вътрешната полиция и Армията пропукваха заповеди, които целяха да контролират и да потискат бунтовете.
Площадът „Хироу“ е едно широко кръгло пространство. В диаметър е двеста ярда. На него няма нищо друго, освен паваж, защото често се използва за държавни дела. В идеалния му център има един напълно гладък кръгъл пилон с височина петдесет фута и обиколка около двайсет фута, до който водят три кръгли стъпала. Единствената украса и инкрустация се намира на предния ръб на най-горното стъпало и гласи: „Посвещава се на героите на Волтар“. Мадисън беше избрал мястото много внимателно.
На площада се събираха осем булеварда, които обикновено бяха задръстени от трафика. Днес на края на всеки булевард откъм площада стоеше по един танк на Апарата.
В девет часа Хайти Хелър, облечена в бяла рокля, беше отведена до пилона от отряд на един батальон на смъртта. Тя беше без ръкавиците си, а роклята беше скъсана на рамото. Златистата й коса беше в пълно безредие, но продължаваше да изглежда като ореол.
Очите й бяха спокойни, когато тя гледаше генерала от Апарата, който командваше отряда в червената си униформа.