Един от няколкото дежурни на площада снимачни екипи беше съвсем наблизо. Хайти видя микрофон, който беше насочен към нея.
— Джетеро! — изкрещя тя внезапно. — Ако ме чуваш, недей да идваш тук! Те искат да те убият!
Реакцията на генерала малко закъсня. Той затъкна с пълничката си ръка устата на Хайти. При подаден от него знак, трима от отряда му прогониха снимачния екип. Скрит зад един танк в периферията на площада обаче, Мадисън виждаше, че събитието се отразява от други снимачни екипи. Всичко се излъчваше на живо за цялата Конфедерация.
Батальонът на смъртта извади една верига. Беше дълга двайсет фута и имаше големи халки. Щракнаха единия й край на лявата китка на Хайти; омотаха останалата й част около пилона; щракнаха другия й край на дясната китка на Хайти. Провериха дали халките са здрави. Сега Хайти беше овързана с гръб към пилона.
Отрядът се отдръпна.
Тежките Оръдия на осемте танка в края на булевардите се насочиха към Хайти.
Мадисън се ухили. Каква картинка само! Красавица окована около един пилон. Обширна празна павирана зона. Осем смъртоносни дула в кръг около площада, готови да разрушават.
И тогава всичко тръгна малко наопаки. Възможно е тълпите — които въпреки блокадата бяха навлезли по булевардите — да бяха обхванати от чувство за нереалност. Това просто не можеше да бъде действително: беше твърде чудовищно. Но когато генералът от Апарата беше посмял да докосне Хайти, за да я накара да мълчи, бяха започнали да се надигат рев и негодувание.
По булевардите имаше сигурно стотици хиляди хора. Присъстваха само две или три хиляди отряда на Апарата, които бяха направили барикади, за да ги спрат.
Барикадите се огънаха.
Чу се тътен от оръжията на Апарата.
От тълпата полетяха снаряди!
Отрядите на Апарата нападнаха тълпите!
Отсъствието на Вътрешната полиция се усещаше явно. Апаратът знаеше много малко за справянето с тълпите.
За около двайсет минути имаше ръкопашен бой.
Тълпите на три от булевардите успяха да пробият през барикадите. Танковете по периферията на площада трябваше да завъртят оръдията си и да стрелят.
След това булевардите се изпълниха с неподвижни и кървящи тела — както на граждани, така и на хора от Апарата. Пристигнаха два омиротворителни полка на Апарата, които блокираха пътя на хората по улиците откъм далечния край.
Едва към 10:20 беше постигнат някакъв ред. Той обаче не беше много стабилен, защото започнаха да напират и хора от останалата част на града, та се наложи намесата на още три полка, които да държат барикадите поне на една миля във всяка посока.
Мадисън държеше под око големия часовник на една кула на около хиляда ярда разстояние. Предполагаше, че Хелър ще изчака до последната минута. Или поне се надяваше на това. Не допускаше нито за миг, че Хелър ще се предаде. Освен това, така щеше да развали плановете му.
Празното пространство с радиус сто ярда около пилона, на който беше окована Хайти, беше предостатъчно за човек като Хелър да приземи отрядите си.
Мадисън въобще не мислеше, че собствената му сигурност е застрашена по някакъв начин, защото предполагаше, че Хелър не би използвал артилерия — това би застрашило живота на самата Хайти. По-голямата грижа на Мадисън беше да не бъде хванат от камерите: поради тази причина той беше облечен в сивата униформа на Общите служби и освен това беше променил чертите си с грим, като най-отгоре беше сложил и очила против пясък. Ако започнеше някаква акция, той щеше да влезе в танка до себе си.
Чертичките на далечния часовник проблясваха при придвижването на стрелката. Мадисън обърна поглед към танковете: освободени от контролирането на тълпите, техните дула отново се бяха насочили към Хайти.
Тя беше, привързана с веригата към пилона твърде здраво. Протегнатите й напред ръце сигурно я боляха ужасно. Скъсаната й рокля се беше смъкнала наполовина, от рамото й. Хайти обаче гледаше към небето.
И тогава Мадисън го чу.
Някакъв гърмящ тътен.
БЕШЕ ТОЧНО НАД ГЛАВИТЕ ИМ!
Мадисън вдигна поглед. За секунда не можеше да види нищо. Тогава забеляза някаква сянка, която летеше много високо и с главозамайваща скорост. Какво беше това? Някакво странно състезателно превозно средство?
Изведнъж хоризонтът му беше закрит от извъртащото се оръдие. Танкът се прицелваше към небето.