От възпираните тълпи се надигнаха викове.
Това можеше да бъде само Хелър. Но високо летящият кораб просто мина над тях!
Осем танка гръмнаха с разтърсващ, заглушителен тътен. Странното състезателно средство вече беше заминало. Танковете стреляха подир него.
Снарядите им минаваха точно през него!
Сигурно беше някаква илюзия, тикана от много бърз кораб!
Почти беше изчезнала. И тогава изведнъж някое от оръдията вероятно беше засекло истинския кораб зад нея.
ЧУ СЕ МОЩНА ЕКСПЛОЗИЯ В НЕБЕТО!
Точно попадение на някой от танковете!
На фона на небето се откроиха черните фрагменти от кораб!
От тълпата долетя пронизителен стон. Корабът беше разбит пред очите им!
Мадисън погледна през сто ярдовото празно пространство към Хайти. Тя ридаеше.
Останките от кораба явно се разбиха в някой магазин в далечината, защото към небето лумнаха пламъци.
Мадисън погледна танковете. Усети, че планираното му велико постижение на връзките с обществеността се е провалило. Той предположи, че Хелър е мъртъв. От това щяха да излязат толкова лаконични заглавия!
Но тогава той видя един офицер от танковете да сочи нещо. Ръката му беше вдигната нагоре.
От синевата се носеха надолу хиляди малки предмети. Бяха над целия район и сами си формираха кръг с диаметър една миля.
Спускаха се все по-ниско и по-ниско. Внезапно един от танковете откри огън, като се опита да отстрани поне част от тях.
Мадисън видя как един от по-отдалечените премигна.
Тогава той изведнъж почувства, че целият свят става син. Болезнено и непоносимо син!
Мадисън изпадна в безсъзнание.
По-късно щеше да открие какво се е случило, само защото камерите бяха продължили да снимат.
Беше синя светкавица. И то хиляди от тях в антигравитационни пълнители, нагласени да ги пуснат надолу. Вероятно ги бяха пуснали, когато първият кораб беше преминал и бяха нагласени да избухнат между хиляда и двеста фута височина над настилката.
Почти всички хора в диаметър от една миля бяха изпаднали в безсъзнание.
След тях дойде една по-голяма бомба. Тя каза „бух“ на около сто фута над пилона.
Цялата зона потъна в гъста мъгла.
Не се виждаше нищо.
След това се появи пулсиращият звук от самолетни мотори. Първият кораб вероятно е бил за заблуда. Този на Хелър беше съвсем здрав. В мъглата се чу тупването от приземяване.
После щракването на ключалки на херметическа камера.
Гласът на Хелър! Много нежно:
— О, съжалявам, че те накарах да припаднеш.
След малко отново щракване на ключалки. А после тътен от мотори.
Половин час по-късно Мадисън дойде на себе си.
Мъглата се беше вдигнала.
На площада нямаше нищо, освен две строшени окови.
ХАЙТИ БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛА!
Мадисън погледна празния пилон. Не, сега там имаше нещо друго. Нещо, което висеше на една игла.
Мадисън се запрепъва изтощено натам. По петите му тръгна един снимачен екип. Накара ги да заснемат строшената верига, а след това и странния предмет на пилона.
Беше някакъв евтин билет за пътуване. Надписът му беше преправен, за да се чете така:
ЕДНОПОСОЧНО ПЪТУВАНЕ
ДО ДЕВЕТИЯ КРЪГ НА АДА
ЗА ЛОМБАР ХИСТ
Мадисън изпадна в екстаз. Беше получил необходимото си заглавие:
Мадисън беше успял. Той беше превърнал Хелър в престъпник, който сега можеше да бъде преследван от всяка действаща военна част в цялата Конфедерация!
А случката на площад „Хироу“ беше поставила клиента му в началото на пътя към вечността.
Глава шеста
— Не мога да разбера как се е случило — каза стъписаният Ломбар, чувствайки се в безопасност в офиса си в кулата в Правителственото градче. Хелър е все още на свобода!
— Проблемът е в това, че хората още не си дават сметка обясни Мадисън, — че ти искаш да се върши работа. Просто не си свършиха тяхната както трябва. Разочароваха те.
— Вярно е — отвърна Хист. — Бях твърде слаб. Понасях тая паплач твърде дълго. И сега правят бунтове по улиците.