Камерите работеха. Снимаха под такъв ъгъл, че лицата на жените не се виждаха, а само гърбовете им. Онова, което изпъкваше на преден план, беше злобната намръщена гримаса на облечения в червената си униформа Ломбар Хист.
Изведнъж на вратата настъпи раздвижване. Двамата актьори, облечени с униформи на Армията, влязоха в офиса. Заедно държаха един поднос. И на този поднос беше главата на генерал Уип, цялата обляна в кръв!
Жените изпищяха и припаднаха.
Двамата офицери паднаха на колене.
— Сър, — каза единият, — заповедта ви е изпълнена. Генерал Уип беше екзекутиран заради това, че не се подчини на заповедта ви да намери Хелър. Ето главата на генерал Уип.
Ломбар се втренчи злобно.
— Това ще му даде добър урок! Моята дума е закон! Веднага махнете оттук тая мърша и жените!
Цялата сцена беше заснета. Стаята се опразни. Мадисън влезе след малко.
Той беше попълнил още един празен формуляр за заповеди, подписан и подпечатан от Великия съвет. Трябваше само подписа и на Хист.
— Струва ми се — каза Мадисън, — че когато видят това по „Вътрешен обзор“, няма да има нито един офицер, който да не ти си подчини. Моля те, подпиши това.
Хист го прочете:
ДО ВСИЧКИ ОФИЦЕРИ ОТ АРМИЯТА И ФЛОТА:
ВЕДНАГА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕСЛЕДВАТЕ
ЗА ДА НАМЕРИТЕ ПРОСЛОВУТИЯ ПРЕСТЪПНИК
ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР.
Хист подписа заповедта с претенциозен жест.
Мадисън се ухили. Преследването, което си беше представял така живо, сега щеше да започне.
Жарта и пулсът на въодушевлението във вените му бяха стигнали почти до екстаз.
КАКВИ ЗАГЛАВИЯ!