Мадисън се върна при багажа си, а главата му се въртеше.
Тогава изведнъж го озари. ТОЙ БЕШЕ ГОВОРИЛ НА ВОЛТАРИАНСКИ!
Не можеше да разбере как се беше случило това.
Той понечи да сложи настрана онова, което мъжът му беше подал. Погледът му се спря на него.
ВЕСТНИК!
Той прочете нещо за нападението на някаква планина на Калабар, където Апаратът беше изгубил хиляда отряда под тежкия обстрел на бунтовническите сили на принц Мортиай.
ВЕСТНИЦИ! ТУК ИМАХА ВЕСТНИЦИ!
Изведнъж се почувства малко повече като у дома си.
След това се изненада, че чете всичко с лекота!
Дали не беше забравил английския? Той каза:
— Бързата кафява лисица прескача мързеливото куче.
Не, все още говореше английски.
Погледна отново вестника. Имаше си заглавия и статии като всеки истински вестник. Беше съвсем скучен, защото нямаше нищо интересно за един специалист по връзки с обществеността, но си беше истински вестник и се казваше „Дейли Спийкър“.
О, това беше страхотно. В крайна сметка това не беше един съвсем чужд свят.
Мадисън отвори листата на по-вътрешна страница. Имаше няколко снимки — триизмерни и цветни. Той отвори на друга страница.
Малка снимка. Дали не му беше позната?
ДА!
ДЖЕРЪМ ТЕРЪНС УИСТЪР!
Не, това трябва да е само случайно съвпадение. Какво ще прави негова снимка във волтариански вестник? Мадисън знаеше, че даже той не беше достатъчно добър, за да достигне такъв тираж, и то навън!
Прочете заглавието и самата история. Там пишеше:
Като коментира вчера по „Вътрешен обзор“ генералната писмена заповед за арест, говорител на Флота каза: Флотът няма сведения за каквато и да било писмена заповед за Джетеро Хелър. За прославения военен инженер получихме за последен път сведения, че е на някаква мисия и Флотът не знае местонахождението му. Много е вероятно генералната заповед, за която се носят слухове, да е просто някаква чиновническа грешка от страна на Апарата, който — може да се отбележи — никога не пропуска възможност да злепостави Флота. Като военен инженер, кралски офицер Хелър е упълномощен да действа по свое собствено усмотрение и да се отчита, когато той счете задачата си за изпълнена. Флотът няма никакви притеснения относно Джетеро Хелър.
Мадисън се вторачи в снимката. Не можеше да има никаква грешка! Фотографията беше твърде правдоподобна!
Почти, нито един мъж — както и никой от тези, които беше видял сред волтарианците — не можеше да бъде толкова красив! Никой от хората, които беше познавал не беше имал такова безгрижно изражение.
ТОВА БЕШЕ УИСТЪР!
Капитан Слаш се беше уморил да чака.
— По дяволите, Мадисън, ОБЛИЧАЙ СЕ! Шефът полудява, когато не получи онова, от което се нуждае спешно. А той има нужда от теб! ВЕДНАГА!
Като се разтърча, за да се облече, Мадисън се чувстваше замаян. Може би не се беше провалил с Уистър. Генерална писмена заповед? Разбира се, това не беше достатъчно добро. Даже го отричаха. И тогава го полазиха тръпки. Може би Бог му даваше още една възможност! Трябваше да побърза, за да се види с този могъщ и френетичен шеф!
Част седемдесет и втора
Глава първа
Облечен в спретнат сив фланелен костюм, Дж. Уолтър Мадисън излезе от бараките за обучение, следвайки по петите капитан Слаш от 43-ти батальон на смъртта.
Минаха през някакъв замърсен двор, из който се носеха стари вестници и прах. Беше нещо като затвор, но имаше дълги редици от стаи за обучение: понеже не знаеше, че е бил обучен на езика с помощта на шлем през последната седмица, Мадисън се изненада, когато откри, че чете всички надписи, дори „Отпишете се тук“.
Капитан Слаш го накара да се подпише в една книга, а след това и на една разписка. Някакъв чиновник му подаде портфейла: парите ги нямаше. Когато се опита да попита какво се е случило с тях, му дадоха лична пластинка, на която пишеше „Дж. Уолтър Мадисън. Специалист по връзки с обществеността. Координиран информационен апарат.“ При натискане на гърба й, се появяваше снимката му. При повторно натискане, се появяваха отпечатъците от пръстите му. Вероятно ти бяха взели докато е бил в кома. Той натисна гърба на пластинката трети път и се появи надпис „Разплащателен статут — Без заплата.“ О, Боже, помисли си Мадисън, стартът ми със сигурност не е добър! Как за бога можеше да поправи това? Той не беше на Земята! Катастрофа! Какво щеше да яде?