Нещата започнаха бързо да се влошават. Капитан Слаш го отведе до нещо тантуресто, което се намираше в плосък кръг. Имаше си предно и задно стъкла, но не се виждаха никакви колела. Можеше обаче да бъде единствено кола, защото имаше предна и задна седалки.
Слаш отвори задната врата, макар че не се виждаше никаква дръжка.
— Това е шофьорът ти — Флик.
Шофьорът Флик имаше лице като сплескан овал. Не беше излязъл от колата. Не изглеждаше доволен. Беше в униформа с цвят на горчица и може и да беше шофьор, но повече приличаше на бандит, при това на бандит с много пърхот.
— Флик, — каза капитанът — откарай тоя приятел до кралския дворец и се увери, че е стигнал при Ломбар Хист. Спешно е. — И той даде на шофьора копие от някаква заповед.
— Почакай — каза Мадисън разтревожено на капитан Слаш. — Ти няма ли да ме придружиш?
— Защо? — попита офицерът от Апарата. — Определили са те като „безопасен“.
— Ами, добре — отвърна Мадисън, — но аз явно няма да се връщам тук. Ще ми трябва багажът, особено портативната пишеща машина, за да си върша работата.
— О, за това ли е тази смешна машина? — попита Слаш. — Зачудих се, когато обискирах принадлежностите ти за оръжия преди два дни. Доста е тромава. Мисля, че сега ще разбереш, че можеш да използваш и химикал, и вокоскрайбер. Но недей да се тревожиш. Флик сложи всичко в еърбуса отзад, докато ти се разписваше. Тъй че, довиждане, късмет и никога недей да попадаш в списъка ми, докато си вършиш работата. — Той се засмя. После се обърна към шофьора и каза: — Потегляй, Флик. Шефът ще си оскубе брадата, ако не види това приятелче веднага.
Мадисън незабавно получи и втория си шок. Той очакваше колата да подкара по земята. Вместо това, тя подскочи във въздуха като, бърз асансьор. Мадисън се изплаши до смърт. Това нещо просто не би могло да лети — то нямаше крила!
Докато сърцето му отиде в петите, вече се бяха издигнали на необходимата височина и се присъединиха към трафика на височина, която беше поне десет хиляди фута. Вдясно от Мадисън се простираше странен град, целият в спирали и с големината на три Ню Йорка.
— Кой е този град? — попита той шофьора.
— Името му е Ардаукус — отвърна Флик, — но всички го наричат Слам сити. Правителственото градче е там отпред на север.
Завиха на югозапад и полетяха над планинска верига висока колкото Скалистата планина, а пред тях имаше само една обширна пустиня. Дяволи от прах, високи една миля, танцуваха наоколо, пурпурни и златисто кафяви на слънцето и странни като хорова редица от полудели гиганти. Мадисън се надяваше, че това не са живи същества от някаква чужда раса, които вечерят със самолети без крила.
Това отприщи притесненията му за могъщото същество, с което трябваше да се види. Осмели се да зададе един въпрос.
— Кой е този шеф, с когото трябва да се видя?
Флик погледна назад към него, а след това и към картона, който му бяха дали. — Ти явно си Земен човек, каквото и да означава това. Освен това сме във въздуха, така че не можем да бъдем подслушани. Името на шефа е Ломбар Хист. Днес той ръководи Конфедерацията е всичките й 110 планети. Между нас казано той е един егоистичен бибипец. Побъркан е като жироскоп с щръбка на края. Добре е да внимаваш какво правиш, ако ще се виждаш с него. Има навик да отхапва бебешки ръчички и крачета само за кеф.
— Благодаря — каза Мадисън. Но си помисли, че звучи точно като Роксентър: лош имидж с много помощници и всичко останало.
Движеха се със застрашителна скорост. Под тях се разгръщаха двеста мили от най-ужасната пустиня, която беше виждал някога. Ако се разбиеха тук, щеше да бъде фатално. А този шофьор изглеждаше по-ангажиран с това да запали някаква странна цигара със запалка, която излъчваше лазерен лъч вместо пламък. Имаше въздушни дупки и той все не успяваше.
— Ти вече мой шофьор ли ще бъдеш? — попита Мадисън.
— Освен ако шефът не те изхвърли ей там — отвърна Флик, като посочи надясно.
На хоризонта се извисяваше черна крепост, пред която имаше лагер, вероятно пълен с хиляди хора.
— Това е Спитеос. Лагерът се нарича „Издръжливост“ на картите, но истинското му име е „Убиец“. Ако Апаратът нещо не те хареса, те изпращат там и те хвърлят в онази бездна. Дълбока е една миля. Ти вече си в Апарата. Между другото, какво престъпление си извършил?