— Не съм извършвал никакви престъпления! — отвърна Мадисън.
— О, космически газове! — възкликна Флик. Ако ще трябва да те карам, е по-добре да си разкрием картите. Аз бях един от най-добрите крадци на Калабар, докато не ме хванаха, осъдиха ме и тогава ме грабна Апаратът. И съм си тук оттогава. Трябва да си извършил нещо.
Мадисън завъртя мисълта си на бързи обороти. Не искаше да има лош имидж пред шофьора си.
— Не успях да довърша една работа — каза той. И веднага си даде сметка, че тази странна планета го е раздрънкала: беше казал истината на някого. Трябваше да внимава!
Шофьорът се разсмя.
— Ако не им прережеш гърлата, когато ти се удаде възможност, ще те хванат рано или късно. Мисля, че двамата ще се разбираме отлично.
Небеса, този го беше взел за убиец! Мадисън набързо смени темата на разговора.
— Каква е онази планина вдясно от нас? Даже върховете й не мога да видя.
— Онова е планината Блайк. 50 хиляди фута. Не можем да прелетим над нея. Не и с тая съборетина. Посоката ни е точно натам долу.
Шофьорът посочи нещо.
НИЩО!
Не, имаше нещо като зеленикава мъгла.
Движеха се толкова бързо към нея, че Мадисън беше сигурен, че ще се разбият някъде! О, да дойде толкова далеч и даже да няма некролог:
Мадисън мъртъв…
И тогава изведнъж му се доповръща. Усещането беше странно. Значи такова е усещането, когато умираш. Може би шокът от разбиването е бил толкова силен, че той веднага се е понесъл към небето.
Не, минаваше през някаква порта!
От всички страни проблясваха кръгли сгради, потопени в зеленикава светлина. Какви странни постройки! Имаха кръгли стълбища и бяха целите покрити със скъпоценни камъни. Огромни, разширени основи с огромни статуи като живи, боядисани в естествени цветове. Гигантите бяха заобиколени от кръгли басейни и цветни лехи. Някакъв блещукащ надпис сочеше към затревен кръг. Там пишеше „Кралски покои“.
ИЗВЕДНЪЖ МАДИСЪН ВИДЯ ТИЙНИ!
Беше облечена в рокля от чувал, изцапана с кал от главата до петите. Конската й опашка беше разпусната.
О, знаеше си, че тя ще стане градинарка. Ето че беше робиня. До нея имаше двама кокалести старци, които също се трепеха. Наблизо стоеше пазач от Апарата с нещо, което трябва да беше пушка.
Тя държеше инструмент в ръка. Колата на Мадисън се плъзгаше на около пет фута от земята и мина близо до нея. Тя просто си стоеше, като сложи калната си длан на очевидно изморения си гръб. ТЯ ГО ВИДЯ!
И тогава той й се вбеси. Трябва да е направила нещо наистина ужасно, за да я назначат на тежка физическа работа. Странстващият рицар в него се пробуди.
— Нищо, Тийни — прошепна си той, — ще те спася, ако мога.
Спряха пред голяма сграда, обсипана със скъпоценни камъни и с две извити стълбища-близнаци, по които можеше да марширува цял батальон.
Двама здрави на вид офицери в черни униформи изтичаха към колата.
— Доведох Дж. Уолтър Мадисън — каза Флик.
— Къде се бавите досега в името на седемте Дявола? — попита единият. — Старият бибипец си гризе ноктите на краката от гняв, докато ви чака! Качвайте се да му се не види по тия стълби! Охрана, охрана! Избутай го тоя при шефа, с тройна крачка!
Някакви здрави ръце хванаха Мадисън от двете страни и го метнаха със смъртоносна скорост нагоре по стълбите, а после и в някакъв коридор.
Фаталният момент беше дошъл. Дж, Уолтър Мадисън щеше да се срещне всеки момент с Ломбар Хист.
Спрял съм се подробно на този момент, защото той щеше да означава много за историята на Волтар и за Джетеро Хелър. Но, уверявам те, скъпи читателю, това не беше за доброто на нито един от двамата!
Глава втора
От всички страни се издигаше великолепието на хилядолетията: златните въжета се извиваха в изящни форми покрай обсипани със скъпоценни камъни фризове, които изобразяваха паради и битки през вековете; с блестящи погледи отдавна починали монарси се мръщеха на Мадисън, докато той минаваше през лъкатушещата зала. Той осъзна, че си има работа с власт, закътана във внушителните традиции на история, започваща много преди човекът на Земята да се научи да използва секирата от камък.
Най-накрая го бутнаха в голяма кръгла стая, обсипана със скъпоценни камъни и блестяща. Това беше чакалнята на спалните покои на императора.
На срещуположната страна имаше огромно бюро, направено от компактен блок оникс, което явно блокираше някаква врата. Навсякъде около бюрото имаше машини и апаратура, необходими за един импровизиран офис.