Зад бюрото седеше огромен мъж, доста мургав и със странен блясък на кожата. Беше с алена униформа, обточена със злато. В очите му проблясваше налудничава искра.
ЛОМБАР ХИСТ!
Пазачите бяха тикнали Мадисън в средата на стаята. Понеже не беше човек, който ще се впечатли кой знае колко от украшенията на могъщите, той пооправи дрехите си, почисти малко въображаемия мъх от ревера си и пристъпи напред.
Без каквито и да било въвеждащи думи, Хист попита:
— Роксентър добре ли е?
Мадисън прецени ситуацията. В гласа на Хист имаше само загриженост и тревога, но не и враждебност.
— Ами — отвърна Мадисън, — беше добре, когато говорих с него за последен път.
— Значи сте били близки? — попита Хист.
Каквото и объркване да усетеше, Мадисън не го показваше. Той се питаше колко ли е добро волтарианското разузнаване: Дали знаеха истинската ситуация? Че Роксентър щеше да отреже главата на Мадисън, ако той се провалеше и избягаше? Той видя в далечината нещо, което се оказа телевизионен екран: Колко ли бяха бързи комуникациите между Земята и това място? Реши да рискува. Щеше да изпусне уж случайно имената на няколко важни особи.
— О, да — отвърна той, като се постара да звучи отегчено. — Грижех се за някои негови деликатни въпроси: като да кажа на министър-председателя на Англия или на президента на САЩ какво трябва да мислят и други подобни неща. Сметката ми беше няколко милиона долара на година.
— Каква заплата! — възкликна Хист. — Трябва да си бил много ценен за него.
— Ами, той често казваше, че има много неща, с които само аз мога да се справя. Бях най-добрият му специалист по връзки с обществеността.
Хист се намръщи. Точно на това се бяха натъкнали детективите му и не бяха успели да разберат за какво става дума.
— Какво е това нещо, което наричате връзки с обществеността?
— Ами — каза Мадисън — докато разговарях с хората наоколо, разбрах, че нямате особено добър имидж.
Хист го погледна гневно.
— Нищо му няма на имиджа ми! Висок съм шест фунта и три инча. Тежа 271 фунта…
— Не, не — прекъсна го Мадисън. — Начина, по който хората мислят за вас. Образът, който другите имат за вас в съзнанието си.
— Ха! — изръмжа Хист. — Важно ли е какво мисли за мен паплачта?
— Ами да, важно е — отвърна Мадисън. — Чух, че вие всъщност сте владетелят на Волтар.
— Е, разбира се, че съм! Разбирам, че има значение, какво мислят за мен ония бибипани лордове. Но какво общо има с това паплачта?
— Сега, PR означава „връзки с обществеността“, макар че буквите не означават това на волтариански. Лордовете и паплачта са различни общности. Но ако нямате подходящ имидж, биха могли да се разбунтуват и да ви убият.
Хист се намръщи. Мислеше си, че това така или иначе може да се случи. Всички бяха против него.
Мадисън видя гримасата.
— Знаете ли, мистър Хист, аз бях много близък с Роксентър. Викам му Роки, а той ме нарича Мад. Много пъти късно през нощта той си събуваше обувките, вдигаше си краката на бюрото и на чашка уиски със сода ми се доверяваше. Имаше ми доверие, когато наистина искаше нещо. Бях, така да се каже, най-довереният му човек. Мисля, че е време да си разкрием картите. Има ли нещо, което желаете повече от всичко друго на света?
Погледът на Ломбар стана доста налудничав. Блясъкът на лицето му изпъкна още повече. Той се наведе напред и заговори шепнешком.
— Не че го искам толкова много. Работата е там, че имам заповед за това. Напук на това, че нямам благородническа титла и че всички лордове ме мразят, съдбата е отредила да стана император.
Мадисън веднага застана нащрек. Аха, той можеше да се справи с това. Преди беше чувал същото и за Роксентър.
— Призван от…? — Той остави въпроса да виси във въздуха.
Ломбар прошепна:
— Ангелите.
Мад знаеше, че е успял.
— Знаете ли, че Роксентър беше призован да управлява Земята?
— НЕ!
— Факт — каза Мадисън. — Чух го със собствените си уши. Ето защо станах негов специалист по връзки с обществеността.
Хист моментално се навъси.
— Какво общо има това?
— Ами — каза Мадисън, — когато някой си няма добър специалист по връзки с обществеността, паплачта се надига и го убива. НО ако той ИМА ДОБЪР специалист, лордовете, обществеността, паплачта се надигат като един и с шумни приветствия го провъзгласяват за император.