Ломбар премигна. Това беше съвършено нова идея. Обикновено той не си даваше труд да слуша хората и дори да им отговаря. Но този Земен човек, който седеше тук, беше приближен на Роксентър. Роксентър, един човек без благородническа титла, се беше издигнал до владетел на Земята, и това само по себе си беше дало на Ломбар надеждата, че може да бъде направено. Сега той осъзнаваше възможността да е била използвана някоя тайна технология, неизвестна му досега. Той се размисли за това. Хрумна му, че онова, което казваше този човек, може да отстрани проблема за липсата на един мъртъв Клинг, когото да покаже. Император чрез прокламация от обществеността! Каква новост! Но тогава подозрителната му натура се обади, че това е твърде хубаво, за да е вярно. Започна да се разколебава.
Като забеляза това, Мадисън попита:
— Имате ли някакви други проблеми?
Ломбар се стегна. Веднага се настрои войнствено. Нямаше да каже на никого, че в стаята зад него няма император, както и символи на кралската власт. Вместо това той се хвана за друг проблем. Каза:
— Тоя бибипан Солтан Грис!
Това стъписа Мадисън.
— Солтан Грис? ТОЙ тук ли е?
— Познаваш ли го?
Мадисън беше доловил гнева.
— О, бих казал да. На Земята се подвизаваше под имената Смит, Инксуич и Султан Бей. Пъхаше си носа къде ли не. НИЩО не разбираше от връзки с обществеността. Проваляше всичко. Идиот!
— Той е долу, в Кралския затвор, не мога да се добера до него и да го екзекутирам както му се полага.
— Знаете ли — каза Мадисън, — и това е в компетенцията на връзките с обществеността. Има си начини. Някакви други проблеми?
— Хелър! Тоя бибипан кралски офицер!
Мадисън се почувства така, сякаш някой му поднасяше сладкиш върху сребърен поднос. Цялата стая стана по-светла. Той обаче каза спокойно:
— На Земята беше познат под името Уистър.
Ломбар, който никога не си беше давал труд да слуша, когото и да било, се нахвърли върху тази информация като изгладняла хрътка! ТОВА беше липсващото парченце от пъзела на въпроса защо стратегията му се беше провалила.
— Аха! — извика. — Грис не е осъществил идеята ми за свидетелството за раждане! Нещата се провалиха, защото тоя бибипан Грис не е следвал плана ми за Хелър!
Надеждите на Мадисън полетяха на седмото небе. О, какъв шанс се откриваше пред него! Можеше да успее да завърши работата, за която го бяха наели! Можеше да се върне у дома сред овации и слава! Той обаче се накара да изглежда съвсем спокоен.
— Значи проблемът за Уистър-Хелър е също в компетенцията на връзките с обществеността. Ако наистина искате с тези проблеми да бъде приключено, просто ги оставете в мои ръце и ми позволете да се захвана на работа. Само ми дайте офис и бюджет…
Ломбар го прекъсна:
— Не бързай толкова, Мадисън. Нещата тук са доста деликатни. Аз не знам нищичко за връзките с обществеността.
Надеждите на Мадисън рухнаха. Но той посочи екранът на „Вътрешен обзор“ и попита:
— Това телевизия ли е? Мога ли да усиля звука?
Ломбар сви рамене. Мадисън намери едно копче и усили звука. Картината показваше бойна сцена на Калабар. Отряди на Апарата стреляха по огромна планина със заснежени върхове. Говорителят просто каза, че отрядите на принц Мортиай са изтиквани навън от пещерите. Мад изключи звука.
— Сега, един добър специалист по връзки с обществеността — каза той — би накарал този говорител да каже, че отрядите на Апарата се бият по ваша заповед, за да охраняват сигурността на Империята. Освен това би трябвало да има кадър, в който вие ги предвождате към победата, макар и да не сте стъпвали там.
Ломбар се навъси.
Мадисън извади вестника, който му бяха дали. Показа на Ломбар първата страница.
— Ако имахте добър специалист по връзки с обществеността, името ви щеше да бъде изписано на цялата страница, изграждайки по този начин имиджа ВИ на човека, който е определен да управлява. Капка по капка, ден след ден, седмица подир седмица постепенно щяхте да предадете посланието, че ВИЕ и САМО вие трябва да бъдете император.
— Не биха го отпечатали — каза Ломбар.
— Вие щяхте да им НАРЕДИТЕ да го отпечатат — отвърна Мадисън.
— Хмм — каза Ломбар.