— С един добър специалист — вметна Мадисън — и не само паплачта, но и всеки лорд на света би ви се кланял до земята.
— Лордовете да се кланят на МЕН? Ония твърдоглави бибипци? Та аз съм просто някой си, който няма благородническа титла! По-скоро биха умрели!
— Но ако лордовете НАИСТИНА ви се кланяха — каза Мадисън, и по „Вътрешен обзор“ всеки ден се появяваха такива неща, хората щяха да приемат, че вие СТЕ техния господар и трябва да станете император заради признанието!
Ломбар поклати глава:
— Мадисън, ония лордове никога не биха се кланяли.
Мадисън запази спокойния си облик. Но въобще не беше толкова спокоен. Играеше при много големи залози. Щеше да получи още една възможност по отношение на Уистър. Ако успееше, Бери щеше да бъде принуден да признае, че той си е свършил работата.
Ако успееше да помогне на Хист, можеше да го върнат вкъщи. И отново щеше да бъде на върха!
— Мистър Хист, — и простете, че вече мисля за вас като за Негово Превъзходителство, ако направя снимки за телевизията, в които лордовете ви се кланят — искам да кажа по „Вътрешен обзор“ — ще ме наемете ли като специалист по връзки с обществеността на неограничен бюджет и право на действие?
Ломбар излая от смях.
— Това е голям договор.
Мадисън каза:
— Но за да започна няма да е необходимо много: само няколко хиляди. — Изведнъж той се сети за Тийни. — И помощта на моята асистентка Тийни Хопър.
— КОЯ — попита Ломбар — е Тийни Хопър?
— Едно Земно момиче, което дойде с мен.
Ломбар изведнъж си спомни, че имаше още един пасажер.
— Е, Мадисън, можеш да си получиш Земното момиче. Но що се отнася до парите, не. Би било само прахосване на средства.
Мадисън се почувства така, сякаш потъва. Така нямаше да има средства за подкупи, нямаше да може да наема актьори, нито да нарежда на „Вътрешен обзор“ да излъчват онова, което им даде. Нещата изглеждаха доста безнадеждни! Но той трябваше действа смело.
— Ако успея с този първи опит, ще се съгласите ли за големия договор?
Ломбар въобще не си спомняше някога да е слушал някого толкова дълго. И нищо чудно, че избягваше да го прави: беше така изморително. Той каза:
— Невъзможно е да бъдат накарани лордовете да ми се кланят. Така че мога, без да рискувам нищо, да се съглася с офертата ти. Ако успееш да пуснеш такива кадри по „Вътрешен обзор“, добре. Сега обаче съм зает. Довиждане. Охрана! Изведете този Земен човек.
Както стояха нещата точно в онзи момент, скъпи читателю, очевидният провал на Мадисън при Ломбар оставяше до голяма степен Джетеро Хелър в безопасност; празните покои зад гърба на Ломбар рано или късно щяха да излязат наяве и историите на Волтар и Земята можеше да придобият един и същи вид.
Шансовете на Мадисън да се придвижи напред изглеждаха почти нулеви. Но само в онзи момент, драги читателю, само в онзи момент. Велики и демонични сили, които вече действаха в две империи, всеки момент щяха да дадат мощен тласък!
Глава трета
Дж. Уолтър Мадисън слезе по огромната виеща се стълба. Вътре в себе си той се чувстваше обезкуражен: без познати и канали за информация, без пари и даже без репортерска карта нещата изглеждаха доста безнадеждни.
Той поздрави приятелски двамата офицери в черни униформи от охраната, а те просто погледнаха през него, след което отклониха поглед.
Той се качи в еърбуса си, но нямаше къде да отиде: нямаше си даже дом.
Флик, шофьорът му, каза:
— Нещата не минаха кой знае колко добре, а? Слава на няколко бога, че поне си жив.
Толкова ли си личеше мрачното му настроение? — попита се Мадисън. Но той наистина се чувстваше зле. Възможността да се захване отново с работата си по въпроса Уистър-Хелър беше почти в ръцете му, но пръстите му се оказаха твърде хлъзгави. Как да не псуваш, когато се опитващ да работиш с побъркани!
— Кой ръководи „Вътрешен обзор“? — попита той.
— Мениджърът на „Вътрешен обзор“ — отговори Флик. — Пише го на всичките им програми. Ето тук една. Пазя я, за да знам кога ще пее Хайти Хелър.
— Хелър? Тя има ли роднинска връзка с кралския офицер Джетеро Хелър?
— Сестра му е. Най-красивата жена в Конфедерацията, а как само пее! Милиарди и милиарди фенове.
Е, това нямаше да му помогне много сега. Той погледна програмата. Аха! „Вътрешен обзор“ беше към Вътрешен отдел, а той се ръководеше от лорд Снор. Той трябва да е тук, в Палас сити!