Може би щеше да успее да измъкне нещо! Той въодушевено каза на Флик да кара към дома на лорд Снор.
Минаха през неизброими паркове и покрай неизброими кръгли сгради: трябва да ги имаше с хиляди в рамките на тези няколко квадратни мили, всичките в различни цветове, всичките блестящи на зеленикавата светлина. Но областта изглеждаше необитаема: единствени по пътеките се разхождаха патрули от охраната на Апарата, облечени в униформи с цвят на горчица; единствените превозни средства бяха танкове на Апарата.
— Къде са всички хора? — попита Мадисън.
— О, навремето ги имаше много, особено по това време на деня: вече е почти време за тръгване. Дамите се разхождаха със свитите си, на всяка крачка имаше, хора от охраната на Двореца, в парковете се организираха концерти. Но всичко се промени. След като се разболя, Негово Превъзходителство издаде заповед охраната от Двореца да се смени с такава от Апарата: много семейства се преместиха в родните си градове или в имотите си в провинцията, защото хората от Апарата ги спираха и претърсваха. В тези сгради живеят много местни, но те не смеят да си покажат носа навън. Тук трябва да са останали само няколко стотина хиляди жители. А бяха два милиона.
— Изглеждаш много добре информиран — каза Мадисън.
— Ха, ха — отвърна Флик, без всъщност да се смее. — Един цял живот, отдаден на кражби с взлом, малко или много те научава да си държиш очите на четири. Необитаваните къщи са главната мишена. Но един убиец като теб не би могъл да ги знае тия работи. Макар че ти вече сигурно си си набелязал всичките тъмни местенца из парковете. Ето го адресът, който искаше.
Спряха пред голяма кръгла сграда, в която вероятно имаше както офиси, така и жилища. Беше ярко жълта, а от стените й стърчаха градини.
Мадисън изкачи една стълба. Пазач от Апарата го спря и повика за офицер. Появи се един в униформа с цвят на горчица и погледна личната пластинка на Мадисън.
— Какво за бога означава специалист по връзки с обществеността?
— Специален пратеник — отвърна Мадисън бързо. — Искам да се видя с лорд Снор.
— А, може да си и специален пратеник от тринайсетия кръг на ада — каза офицерът, — но това няма да ти помогне много. Може дори да влезеш в жилището му и пак няма да успееш. Той имаше съпруга, но тя замина при семейството си. Има син, но той е в училище за пажове.
— Какво общо има семейството му с това? — попита Мадисън.
— Ами така вървяха нещата тук. Ако човек ще можеше да се види с важната особа, се виждаше с някой член на семейството му и пускаше посланието си по такъв канал. Но честно да си призная, даже и те не биха се справили вече. Лорд Снор просто си стои в жилището. Не са го виждали седмици наред. Чакай малко. — Той влезе вътре и надникна през врата, на която пишеше ВИСШ ДВОРЦОВ САНОВНИК. Каза нещо, след което се върна. — Мислех си, че може би ще успееш да си уговориш среща за следващата седмица, месец или каквото и да било, но лордът каза, че единствените, с които се вижда, са домашните лекари, които донасят малките пакетчета.
— Малките…?
— Белият прах. Не се прави на глупак. Знаеш много добре какво става с тия лордове. Най-добрият начин, по който можеш да постигнеш нещо да бъде направено във Вътрешния отдел, е да отидеш в Правителственото градче. Така или иначе тамошните чиновници въртят цялата работа.
„Белият прах“: това означаваше дрога.
— Е, благодаря ти. Много ми помогна.
— Нямаше да си губя времето с теб, ако не беше от Апарата. — И офицерът си отиде.
Мрачно настроение обхвана Мадисън. Денят, в който той щеше да започне да върти бизнеса чрез чиновниците, не беше дошъл. Ами висшите кръгове? С внезапно прозрение той си обясни ситуацията в този запустял град. Всеки момент той очакваше да види някой камион на „Ай Джи Барбън“ Ломбар Хист беше поставил на наркотици цялото това място? Дали това не обясняваше заинтересоваността на шефа от Роксентър? Дали Роксентър нямаше връзка с онази Земна база в Турция? Не, той се съмняваше, че Роксентър има някаква представа за съществуването на тези хора. Те обаче познаваха Роксентър.
Мадисън ругаеше рядко. Сега обаче му се прииска да го направи. С хората от върховете човек можеше да се справи само за нещата, които той имаше предвид. Нещо му подсказваше обаче, че тук, в Палас сити, от императора надолу щеше да попада само на тъпаци. Изведнъж той осъзна още нещо за Ломбар Хист: бибипаният глупак вероятно сам беше на амфетамини! Стимулатор! Знаците на преследването бяха там, заблудата беше очевидна. Не беше се стигнало дотам да се чувстват мравки по кожата, застаряване или изпадане на зъбите, но и това щеше да стане. А и той вероятно е бил луд, за да започне.