Тя направи това! Тялото й просветна, когато тя се спусна през лист от жълта светлина. Изплува на повърхността и заплува смело през басейна.
Мадисън излезе от колата. Зачака я до края на басейна.
Тийни стигна до ръба и с пъргав скок се качи върху него, блестяща на червената светлина. Беше много кльощава: коремът и бедрата й бяха плоски. Вода се стичаше по раменете й и правеше искрящи ручейчета по краката й. Тя отметна светлокестенявата си коса от големите си очите и го погледна.
— Тийни! — извика той. — Имам страхотни новини. Имам възможност да върна и двама ни на Земята. А ти сега си ми асистентка! Вече не си робиня!
Тя сви рамене. Обърна се и тръгна към една пейка, където очевидно беше оставила чантичката си. Извади един гребен и започна да изцежда водата от косата си с него.
Мадисън не можеше да разбере какво става. Тя изглежда въобще не се радваше да го види! Той се приближи.
— Не разбираш ли? Освободих те! И след като видях по какъв ужасен начин се отнасят към робите, ти би трябвало да си много щастлива!
Тя събра косата си на конска опашка и я върза с ластик: След това отиде до водопада в басейна и изпра парцала от чувал, с който беше облечена. Изстиска го и без да го облича, го метна върху рамото си. Взе чантичката си и тръгна да си ходи.
Изглеждаше ядосана.
Мадисън се опита да намери причина за това. Защо му беше ядосана? Не беше той човекът, който я беше замесил в тая каша. Този човек беше Грис.
Той я последва, а Флик подкара еърбуса бавно зад него. Малката процесия мина по една лъкатушеща алея между две други сгради. Приближиха до златна постройка, която беше украсена с орнаменти, но изглеждаше доста стара. По няколкото й етажа пълзяха асми, които се преплитаха по балконите. Широкото извито стълбище беше толкова огромно, че на неговия фон Тийни изглеждаше като играчка в един гигантски свят.
Мадисън я последва нагоре. Флик се спря в началото на стълбата.
Тийни мина през две златни врати, през които можеше да мине и „Боинг“.
Мадисън влезе след нея.
Намираха се в огромна зала, цялата украсена със златни орнаменти, преплетени във фигури, през които триизмерни рисувани ангели летяха из бяло небе. Подът беше изрисуван като облаци. Стотици столове, обсипани със скъпоценни камъни, бяха подредени до стените: вероятно това беше някакъв салон.
Имаше изобилие от възглавници от коприна по средата на салона. Тийни седна върху тях и те бързо бяха накапани с вода.
Мадисън се приближи до нея, а стъпките му отекваха в широкото пространство.
— Тийни — каза той умолително. — Знам, че много от тия палати сега са празни, след като семействата са се изнесли. Но ти просто си търсиш белята. Най-напред, плуваш в басейн, където къпането е забранено, а сега идваш тук, просто защото сградата е празна, а на всичкото отгоре и мокриш тия възглавници. Моля те ела с мен и ми позволи да те измъкна от тук. Охраната може да дойде всеки момент, за да изгаси осветлението или нещо такова.
Тя взе нещо, което вероятно беше безценна копринена покривка от една ниска масичка до себе си и започна да попива водата по себе си, сякаш това беше хавлия. Тя просто я съсипваше в момента! О, как можеше той да предотврати сигурната катастрофа?
— Не ми се ядосвай — примоли й се той. — Аз съм ти приятел!
— Тя се изсмя дрезгаво:
— Бива те по приказките. Приятел! На онзи товароносач хич не ми помогна. Даже не се погрижи доброволно за сметките ми! Можеше да поставиш надписи: „Единственият и незаменим Туу-Туу!“ А на всичкото отгоре си и калпав специалист по връзки с обществеността.
— О, я зарежи това — каза Мадисън. — Не можех да се замеся в такъв мръснишки бизнес! Ти експлоатираше онова бедно момче като проститутка, съсипвайки живота му! Даже го караше да пуши хашиш. Нямаш никаква съвест! Никакво чувство за морал!
— Бива си те по приказките, а иначе спиш с майка си!
— Просто така са ме възпитали!
— И мен просто така са ме възпитали! — изсъска Тийни. — Имаш ли някакви пари?
— Ами, не.
— И се обзалагам, че си дошъл тук, само за да вземеш малко назаем.
Мадисън беше като ударен от гръм. Той се беше питал дали ще й позволят да си задържи нейните.
— Приземих се с хиляда кредита — каза Тийни. — Спестих си ги. Ще ти дам десет, но това е лимитът. След това можеш да се омиташ.