Выбрать главу

Десет кредита? Той не знаеше какви бяха цените тук, но това не бяха достатъчно пари, за които да продаде честта си.

— Няма да се докосна до пари, спечелени от тялото на онова бедно момче!

— Онова „бедно момче“, както го наричаш ти, случайно е катамит, когото онзи бибипан Грис е изпратил на лорд Индау. Лорд Индау е шеф на Външния отдел и най-важният човек в Апарата, когато успее да се лигави достатъчно дълго време. Така че аз научих онова „бедно момче“, както ти го наричаш, на няколко малки трика, които може да прилага, и когато то се върна тук направи лорд Индау много доволен. Тъпият стар бибипец съвсем не беше на себе си след изпълнението на Туу-Туу.

— Чакай малко — каза Мадисън на волтариански, — ти току-що смеси езиците. Когато заговори за Индау, превключи на волтариански.

— Ами разбира се. При това на придворен волтариански. Онова, което ти каза току-що, беше на административен волтариански.

— Но как…

— Ами, лорд Индау беше готов да направи всичко, което му каже Туу-Туу, дори да прескочи една от купчините луни, дето ги има на тая планета. И веднага ме изпратиха в училище за пажове. За пет дни ме обучиха с хипношлем да говоря, чета и пиша на придворен волтариански. Междувременно обаче Туу-Туу разказа на всички други катамити за чудесното си пътуване и, боже, как само завидяха? Да те бибипа цял екипаж шест седмици! Той стана героят на деня! Така че ме накара да науча и другите катамити, а ние включихме и всички пажове.

— Чакай малко — каза Мадисън. — Сигурно лъжеш нещо, Тийни. Видях те със собствените си очи да вършиш робска работа!

— О, падащи Исусе Христе, Мади, ти наистина си тъп. Заради това ли говореше през цялото време, че съм била робиня? Слушай, глупако, разполагам само с ограничено количество семена от марихуана, а ония тъпи градинари можеха да ги прахосат. Вярно, че имат ускорител на растежа, с който става готова за една седмица, но старите глупаци са по на 160 години, можеш ли да повярваш? Освен това дрънкат глупости, вместо да копат. Ще обърнем всички лехи наоколо и ще засеем цялото място с „Мери Джейн“, както му се полага.

— О, Боже — възкликна Мадисън. — Нови неприятности. Ще ни убият. Ти сега си ми асистентка. Моля те, да тръгваме от тоя палат, преди да са ни застреляли.

— Бибипка му, Мади! Никой няма да ни застреля. Туу-Туу каза на лорд Индау, че на Земята съм била филмова кралица. И олигавеният стар бибипец ми даде този дворец. Двеста и трийсет стаи! Някаква кралица го напуснала преди сто или хиляда години, била отровена от старост или нещо такова. Но всичките й неща са все още тук: на сребърните подноси пише кралица Хора. Става ми студено.

Тя щракна по особен начин с пръсти и двама старци в богато украсени сребърни ливреи, които вероятно се бяха спотайвали в един от няколкото коридора, се втурнаха вътре. Наметнаха я с прозрачна сребърна роба, от която тя стана два пъти по-гола от преди. Сгънаха покривката за маса, която тя беше използвала за хавлия, и изчезнаха в коридора.

Тийни отново щракна с пръсти, но по различен начин, и се появиха две стари жени. Бяха облечени в сребърни мантии. Едната носеше кристална кана с газирана вода върху кристален поднос с кристални чаши. Другата умело балансираше сребърен поднос, върху който имаше сигурно десет фунта цветни кексчета с глазура, върху всяка от които пишеше кралица Тийни.

На Мадисън изведнъж му просветна.

Тийни имаше ВЛИЯНИЕ!

Надеждата избумтя върху него като ударен барабан. Вече почти чуваше звуците на духовия оркестър. Влиянието можеше да се ИЗПОЛЗВА!

Двете старици бяха предложили, каквото носеха, на Тийни, приклекнали на едно коляно. Тя вече държеше чаша с газирана вода в едната ръка, а с другата набутваше едно преголямо кексче в преголямата си уста.

Двете старици попитаха с очи Тийни, очаквайки я да им даде знак да предложат нещо на Мадисън.

Тийни поклати глава.

— Зарежете го — каза тя. — Той не ми е приятел.

Двете старици отстъпиха назад, поклониха се и си тръгнаха.

Не беше само глад онова, което накара Мадисън да ги изпрати с поглед. Сега той знаеше къде точно се намира. Никъде.

Надеждите му да довърши Хелър се строполиха около него.

Глава пета

През главата на Мадисън минаваше малък некролог:

ЗЕМЕН ЧОВЕК НАМЕРЕН МЪРТЪВ

Снощи едно измършавяло тяло беше открито в Слам сити.

На личната пластинка пишеше Дж. Уолтър Мадисън. Не