Тя го погледна раздразнено. След това, каза на английски:
— Какво щели да си помислят? Слушай, господинчо, те така се радват, че в палата има жив човек, че биха се примирили с всичко. В този дворец не им се плаща, освен ако не обслужват някоя кралска особа. И трябва да чуеш какво приказват за кралица Хора. По времето на дедите им тя си е водила нов любовник всяка вечер! И само за краткото време, откакто съм тук, те вече казват, че доброто старо време се е върнало. Какво ли мислят, наистина! — Тя вече беше гневна и крещеше, все още на английски. — Иди и кажи нещо против мен и ще видиш какво мислят слугите за мен! Ще те посекат!
Изведнъж тръпки полазиха Мадисън. Една ръка се стовари върху дясното му рамо. Той изви глава изплашено. До него стоеше някакъв мъж в сребриста ливрея и му се мръщеше гневно!
Друга ръка се стовари върху лявото му рамо. Той завъртя глава в тази посока. До него стоеше втори мъж в блестящо сребристо. И двете добичета носеха странни, остри секири!
— Ваше Величество, — каза първият на Тийни — този мъж ви предизвика в собствения ви дворец. Как предпочитате — да го осъдим и екзекутираме веднага или да изчакаме, докато свърши тазвечерната церемония?
Тийни помисли. После посегна към Земната си чантичка и погледна часовника си под формата на Мики Маус.
— Гърмящи комети! — каза тя на волтариански. — Закъснявам! — Тя погледна мъжете. — Не мога сега да се занимавам с него. Сержанти, бутнете го на един стол ей там и го завържете. — Тя грабна чантичката си и се провикна към общата посока, в която бяха другите слуги: — Бързо пригответе тази зала! — след което хукна нагоре по една стълба от злато.
Сержантите избутаха Мадисън назад през залата и го стовариха на един метален стол. Оковаха го с няколко вериги и го вързаха здраво. Един от тях стегна за последен път веригите, което въобще не беше необходимо.
— Трябва да си съвсем превъртял, глупако, за да обиждаш нашата кралица. Тя е най-прекрасното нещо, което се е случвало тук от векове и ти така си създаде много врагове. Тъй че стой мирно! Да не съм чул повече нито думица от теб. Хамър, — обърна се той към другия от охраната, — ти по-добре остани тук, за да не се промъкнат другите от персонала и да прережат гърлото на тоя бибипец. — И отново се обърна към Мадисън. — Да обижда кралица Тийни! — След което се изплю право в лицето му!
Мадисън се сви от страх. Не мислеше, че може да стигне по-долу. И докато плюнката се стичаше по лицето му, той построи наново некролога си. Добави един ред:
Глава шеста
Залата отекваше от стъпките на тичащата прислуга, която шеташе наоколо, за да подготви мястото. Заградиха с въжета две големи площи: едната с червени въжета, а другата със сини. Пред тях оставиха празно пространство. Изведнъж около петстотин квадратни метра от него се осветиха изотдолу, така че мястото заблестя и засвети. Целият таван се превърна в синя мъглявина, доста подобна на лятно небе.
Двама лакеи в ливреи изтърчаха отнякъде като бутаха голяма вертикална дъска на колела. С гръм и трясък други двама избутаха в полезрението масивен позлатен трон, целият обсипан с блещукащи скъпоценни камъни. Седалката му беше дванайсет фута над земята и до нея се стигаше по алени стъпала. Разположиха го пред празното пространство, срещу въжетата.
Чу се шум като от търкаляне. Цяла секция от стената вдясно от трона излезе напред, за да оформи балкон, който беше като сцена на десет фута височина. Осем музиканта със странни инструменти вече бяха застанали по местата си и настройваха апаратурата си: бяха облечени в просветващи жълти дрехи, които проблясваха в други цветове при всяко помръдване.
Дванайсетина мъже в сребристи ливреи със секири на дълги дръжки влязоха с елегантен марш и заеха позиции по ъглите на оградените с въжета пространства и от двете страни на трона.
Веднага щом те се появиха, търчащият персонал изчезна, като останаха само смълчаните музиканти и охраната. Спокойствието след всичкия този шум беше почти като удар.
Тогава се чуха глъч и шум от стъпки, които приближаваха по стълбите на главния вход.
Мадисън се опита да бръкне в джоба си, като се надяваше да намери кърпичка, с която да си избърше лицето, мокро от плюнката, която приличаше на сълзи.
— Седи мирно! — изръмжа Хамър и спря движението му с брадвата. Мадисън замръзна: по острието пробягваха редици от малки искри, които издаваха миризмата на озон. Той се сви от страх: това не беше просто церемониална брадва, както си беше мислил, а електрическо оръжие. Един бог знаеше какво може да направи! Дали нямаше да полетят искрите? Надяваше се оръжието да не докосне веригите му: токът щеше да го убие! Остави плюнката да се стича. Може вече да бяха и сълзи, защото на него определено му се плачеше. През цялата си кариера във връзките с обществеността не се беше чувствал толкова унижен — с изключение може би на онзи път, когато, без да иска беше съсипал страната Патагония, или пък онзи следобед, когато президентът на една международна авиокомпания, чиито връзки с обществеността Роксентър му беше наредил да завежда, го беше уволнил хладно, или може би страховитият ден, когато кандидатът за президент, който Бери му беше дал за клиент, изведнъж обяви, че е полудял. Неизброими провали изпъстряха живота му. Той определено се надяваше, че този път няма да се провали с Хелър: това беше единствената му надежда. А дали въобще му беше останала някаква надежда, докато седеше в тази завладяваща зала и чакаше под бича на една непълнолетна престъпничка от Ню Йорк? Дали тази патологична лъжкиня и недорасла актриса — измамничка наистина щеше да го изправи пред съд и да го осъди на смърт? Реши, че тя ще го направи. Може би ако заплашеше, че ще я разобличи и ще каже на тия волтарианци, че „кралица на киното“ е само един израз, а не кралско потекло… О, не! Щяха да го убият, ако беше толкова критичен, колкото изглеждаше. Тя се беше погрижила и за това! Не можеше да измисли никакъв начин, по който да я засегне. Истински сълзи започнаха да се примесват с плюнката.