Той усети, че през широката входна врата са започнали да влизат малки групички момчета. Посрещаха ги двама кланящи се управители на замъка, облечени в сребро, след което учтиви церемониалмайстори ги насочваха към заградените с въжета пространства. Момчетата бяха красиво облечени, някои по-пищно от други. Повечето от тях бяха красиви или симпатични и само няколко бяха с пудра и боя. Всички имаха колани с блестяща метална плочка, на която пишеше с големи букви на волтариайски „паж“. Бяха на възраст от осем до петнайсет години, но човек не можеше да бъде сигурен при тези дълголетни хора. Вече бяха може би около двеста, но продължаваха да влизат мудно.
Най-сетне един управител със списък даде знак и гигантската входна врата се затвори. Друг прегледа зоните с въжетата: повечето момчета бяха зад червените, а една по-малка част от по-добре облечените — зад сините.
Един церемониалмайстор даде знак на един от управителите, който натисна някакво копче на ливреята си.
Светна лъч, който се фиксира при върха на позлатената стълба.
Четири глашатая се приближиха един към друг по дъното на балюстрадата. Те вдигнаха нещо, което трябва да бяха бойни рогове. Хармонична ударна вълна покоси залата.
И в светлината на лъча на върха на стъпалата стоеше Тийни!
На главата си имаше златна корона, а конската й опашка стърчеше отзад. Носеше алена военна куртка със златни петлици: тя стягаше врата й с високата си яка и падаше към краката й, обути в черни ботуши. В ръка държеше златна пръчка, която блестеше от скъпоценни камъни, скиптър.
Като благословия от небесата прозрачна златиста пелерина, цялата блестяща, обвиваше раменете й. Двете момчета, които Мадисън беше видял по-рано, сега бяха със златни костюми.
Тийни направи крачка напред, за да слезе по стълбата.
Музикантите изгърмяха един цимбален залп! След това започнаха да свирят тържествена музика като за небесни величия. Като две момчета в златни дрехи носеха дългия й, златен шлейф, Тийни слезе по извитата златна стълба в такт с тържествената музика.
Тълпата я гледаше с екстаз.
Следвана от лъча, тя мина триумфално през залата. С голямо достойнство се изкачи по алените стъпала към трона. Настани се с кралски маниер, а двете момчета нагънаха изящно шлейфа върху площадката. Те скръстиха ръце и застанаха като две малки златни статуи в краката й. Музиката секна.
Управителят се приближи до трона и направи широк поклон. Като застана на колене, той заговори на пода, а не на нея:
— Ваше Величество, моля да ми разрешите да обявя, че дворът се събра. Освен това ми казаха да съобщя, че тук присъстват и няколко девственика. Придворните очакват вашето удоволствие. Молят ви да слезете и да погалите слуха им с небесната красота на гласа си. Очакват го с нетърпение. Да живее Ваше Величество. Мога ли да се оттегля?