Двете групи закимаха бурно, а интересът беше огромен.
— Сега каза Тийни, — за тазвечерната първа демонстрация се нуждая от един девствен доброволец.
Към нея незабавно се устремиха петдесет ръце.
Тийни посочи със скиптъра:
— Ще взема теб!
Едно момче на около петнайсет години се промъкна нетърпеливо под червените въжета. Беше доста красив и с гладка бяла кожа.
Персоналът докара платформа, висока около пет фута и със стълбица. Двете малки момченца в златните костюми поведоха доброволеца нагоре по нея. С опитни ръце те го разсъблякоха и за секунда той стоеше вече гол. Те се оттеглиха. Тийни отиде на платформата.
— Гледайте сега! — Тя посочи таблата със скиптъра. После с един пръст докосна някаква точка до гръбнака на момчето.
НЕЗАБАВНА РЕАКЦИЯ!
Публиката зяпна.
Тийни отново посочи със скиптъра си таблата. След това докосна някаква точка в ниската външна част на дясното му бедро.
РЕАКЦИЯТА СЕ ОТПУСНА!
Публиката изръмжа.
Тийни отново посочи таблата, след което докосна с пръст средата на долната устна на момчето.
РЕАКЦИЯТА СЕ ПОЯВИ МИГНОВЕНО!
Тя направи жест към рисунките и докосна отстрани врата на момчето.
РЕАКЦИЯТА СТАНА ПО-ГОЛЯМА И ОСТАНА ТАКА!
Тя посочи още веднъж схемата. След това съвсем леко тя докосна някаква точка ниско в центъра на интимното му окосмяване. Той забели очи, брадичката му се вирна и той изстена в екстаз.
БИБИПУЛИРА!
Сред публиката отекнаха въздишки като ехо от стона му. След това се чуха изненадани викове и изведнъж избухнаха диви аплодисменти.
Но Тийни не беше свършила. Тя докосна една точка в ниската част на гърлото му. Той отново се стегна.
ВТОРА РЕАКЦИЯ!
Въздишки на изненада преминаха през залата.
Тийни се наведе напред и докосна ухото му с език.
ВТОРА БИБИПУЛАЦИЯ!
Тълпата пощуря!
Сержантите със сериозни лица трябваше да разтърсят въжетата доста силно, за да предотвратят втурването напред през празното пространство.
— Можем да продължаваме така цяла нощ — каза Тийни — и макар на мен да би ми било много приятно, програмата трябва да продължи. Ти — обърна се тя към доброволеца — се държа като много добро момче. Освен това си много красив. — И тя го потупа по бибипа. Той внезапно еректира пак. — Благодаря ти, че се качи тук.
Макар че го бяха освободили, момчето падна на колене и сграбчи края на военния й мундир. Целуна го страстно.
— О, Тийни, кралице Тийни, слава на боговете, че си тук. Вечно ще бъда твой васал.
Тя го поглади по главата и се усмихна.
— Заради това, сладки ми приятелю, двамата ми малки придворни ще те заведат в онази зала там и за нула време ще направят така, че ти вече да не страдаш от девствеността си.
Много от момчетата зад въжетата бяха коленичили, когато той беше направил това. От двеста и петдесет уста долетя викът „Да живее Ваше Височество!“, който прозвуча повече като молитва, отколкото като възхвала.
Мадисън се разкъсваше между отвращението от онова, което тя беше демонстрирала току-що, и чисто страхопочитание пред властта, която тя имаше над тези заблудени младежи. О, Боже, замоли се той, ако можех само да насоча това ВЛИЯНИЕ, за да се справя с Хелър!
Глава осма
Но Тийни въобще не поглеждаше към Мадисън. Тя очевидно го беше забравила напълно.
Сега започнаха да изтеглят платформата и дъските.
Тийни каза:
— Благодаря ви за търпението, чудесни придворни. След страстите на натруфени технически тиради, ви нареждам да се отпуснете за момент, преди да продължим.
Мадисън премигна. Тя определено водеше много неортодоксални часове! Какво още би могло да има след ДВЕ бибипулации? Знаеше, че тя може да се заеме и да получи добро обучение по изнасянето на речи. Беше постигнала връхната точка на програмата, когато залата закрещя „Да живее Ваше Височество!“. Не можеше да има нищо повече. После се зачуди защо трябва толкова да се притеснява, че ще го съдят и вероятно екзекутират. Трябваше да измисли нещо!