Тийни беше плеснала с ръце и сега слугите минаваха между момчетата зад въжетата. Носеха сребърни кутии, вадеха от тях джоинти на всеки четири момчета и им ги запалваха.
Скоро залата се изпълни със сладникав и синкав дим от марихуана. Момчетата вероятно вече бяха инструктирани как да използват цигарите, защото всмукваха дима и го задържаха, докато джоинтите обикаляха. Виждаше се как еуфория залива лицата им.
Тийни беше отишла при музикантите. Диригентът беше застанал пред нея на колене, докато тя му говореше спокойно. След това той целуна подгъва на военната й пелерина и се втурна обратно към сцената на оркестъра.
Изсвириха дълъг акорд. Залата се изпълни със звук. И тогава Мадисън не можа да повярва на ушите си.
РОКЕНДРОЛ!
Боже мой, как са могли тия музиканти въобще да се научат да го свирят? Беше някакво старо парче на „Бийтълс“! Имаше го електронният звук на китарите, макар и малко странен, но дивашкият, гърмящ ритъм се извиси ясно към изрисуваните ангели. И когато видя как момчетата започнаха да се извиват под завесата от дим от марихуана в такт с музиката, той си спомни, че в багажа си Тийни беше сложила прилична колекция от плочи, както и касети и апаратура. Някой вероятно я беше снабдил с ток за тях и тия музиканти се бяха научили да имитират звука. Струваше му се, че всеки момент ще изскочи Харисън и ще започне да пее!
Това обаче беше само прелюдията. Тийни се беше оттеглила на трона си. Тя седеше на него закопчана до горе и си тактуваше със скиптъра. Един слуга коленичи пред нея и й подаде златна лула за бхонг. Тя си дръпна лекичко, явно само за да е в крак с компанията, след което махна на слугата да се оттегли.
Доброволецът се върна в обширната зала, лъчезарен и доволен. Той прошепна на приятелите си и те стиснаха ръката му и го целунаха, като веднага го направиха център на вниманието.
Двете момченца се върнаха, като дооправяха дрехите си на вратата, дръпнаха си набързо от един джойнт наблизо и отново се върнаха по местата си при Тийни. Единият от тях й направи кръгче с палец и показалец — знак за окей, на който вероятно тя го беше научила. Тя му намигна и кимна, а той се ухили и отново застана със скръстени ръце като статуя.
Едно парче свърши. На сцената излезе певец в блестяща военна риза. Държеше микрофон в ръката си. Музиката започна с ритъма на рокендрол. Публиката затанцува в такт с него. Певецът изкриви лицето си и започна да мърда бедрата си точно като Елвис Пресли! Това толкова изненада Мадисън, че за секунда той се почувства като в някой Земен нощен бар десетилетия назад и за секунда не можеше да си представи, че това НЕ е песен на Елвис Пресли! Ритъмът беше същият, но не и стъпката.
Но това не беше краят. Тийни тактуваше със скиптъра си и гледаше как момчетата танцуват. Изведнъж тя даде някакъв знак. Музиката се усили и разтърси залата.
Тийни стана.
Освети я син лъч.
Тя посегна към яката на военния си мундир.
Дръпна я.
Мундирът падна!
Тя все още беше с короната на главата си. Носеше червен жакет, който беше толкова къс, че едва покриваше горната част на ръцете и гърдите й, като я оставяше разголена от гърлото до чатала. Носеше малка червена препаска, не по-голяма от бикини, която имаше златна метална пластинка отпред. Онова, което беше изглеждало като ботуш се оказаха само поставки за краката, които бяха завързани с червени върви за глезените й и така оставяха горната част на ходилата голи.