ТЯ БЕШЕ ИЗРИСУВАНА ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ С ФАЛИЧЕСКИ СИМВОЛИ!
От тълпата се надигна рев на екстаз, който надвика дори музиката.
Певецът отново запя песента.
Между двамата коленичили придворни Тийни затанцува на място. Но не мърдаше крайниците си. Единственото, което се движеше, бяха мускулите й!
Умело и ритмично плътта се извиваше и подскачаше балансирано отляво надясно, лудешки, но под идеален контрол. Лъчът започна да мени цветовете си в такт.
Тийни направи крачка надолу, а мускулите й продължаваха да танцуват. Тогава тя слезе стъпка по стъпка — провокираща и прелъстителка. И когато мускулите подскачаха, фалическите символи се гърчеха и извиваха.
О, добре я беше обучила Хонконгската уличница! Когато тя протягаше ръце и крака, мускулите се нагъваха и гърчеха точно в такт с музиката.
Тя вече приближаваше през откритото пространство, поставяйки краката си така, че петата да пада последна. Песента и музиката продължаваха да бумтят.
Тя измина целия път покрай въжетата, мускулите й се гърчеха, а по едно време и бедрата й започнаха да се отриват едно в друго.
Момчетата я гледаха с очи, блеснали от одобрение, страхопочитание и страст. Устата им бяха отворени, а дъхът им излизаше на пресекулки.
Тогава Тийни се извърна от тях, така че да могат да я виждат отзад, и тръгна с тактуващи стъпки, докато бедрата й се гърчеха в ритъм.
Песента вече се беше извъртяла два пъти и сега приближаваше към края си. Тийни започна да върти скиптъра над главата си. Изведнъж го хвана и го пъхна между краката си изотзад, след което протегна ръцете си напред.
Цимбалите гръмнаха. Светлините лумнаха.
ОТ МОМЧЕТАТА ДОЛЕТЯХА ВИКОВЕ НА ЕКСТАЗ И АПЛОДИСМЕНТИ!
Двете момченца изтичаха при нея и я покриха със златна пелерина от главата до петите. Тя се обърна и, като придържаше блестящите гънки към себе си, изпрати въздушни целувки на публиката.
Леле Боже, помисли си Мадисън, тя наистина беше стигнала до кулминацията на представлението! Той не знаеше, че тя може да танцува с мускулите си, макар че често я беше чувал да говори за обучението си при Хонконгската уличница.
Тя наистина държеше в ръцете си тези момчета. Отношението им към нея беше ясно изразено в пълните им с обожание погледи. Само ако успееше да я накара да се вслуша в разума. Това беше неумолима сила на влияние, което можеше да бъде канализирано!
Но тя сигурно беше свършила вече и щеше да дойде всеки момент и да каже:
— Обезглавете го! — и той никога нямаше да успее да донесе на Хелър славата, която му се полагаше.
Една сълза се спусна по бузата на Мадисън, когато той си помисли колко брутален е наистина животът. Плодът беше почти в ръката му, а той седеше тук и умираше от глад.
И тогава той се надигна от изненада. В програмата имаше още нещо! Но това бе невъзможно! Не и след тази кулминация!
Глава девета
При едно махване с ръка от страна на Тийни, наизскочи много персонал. Всички бутаха колички, върху които се мъдреха планини от кексчета, огромни кани с газирана вода и големи чаши. Всичко беше подправено с масло от хашиш. Пъхнаха количките под въжетата и момчетата ги нападнаха свирепо, за да облекчат стегнатите си челюстни мускули и сухите си гърла, които Мадисън знаеше, че димът от марихуана им е причинил.
Беше докарана друга голяма дъска и когато гюрултията утихна и всички доволно пиеха и дъвчеха, Тийни застана пред новата сцена и вдигна скиптъра си, за да въдвори тишина.
— Радвам се, че ви хареса танцът — каза тя, — но това беше само за обучение — винаги трябва да довършваме обучението си. Направих го, само за да демонстрирам контрол на мускулите. Защото контролът на мускулите е ВСИЧКО!
Беше хванала пълното им внимание.
— Сега искам от вас друг девствен доброволец.
Няколко щяха да се втурнат, но тя посочи висок кестеняв младеж, може би шестнайсет годишен. Сержантите го пуснаха да мине през сините въжета. Той мина напред: беше много красив и вървеше с благородническа, леко подскачаща походка. Дрехите му проблясваха с всички цветове на дъгата.