Изведнъж зад гърба на Тийни се появи някакъв вестоносец, прошепна й нещо и се оттегли.
— Аха! — извика тя, когато младежът се приближи. — Сред нас е още един благородник: синът на Снор, наследник на баща си, лордът на Вътрешния! Минете напред, милорд, ако сте дошъл да дадете тържествен обет за верността си към вашата кралица.
Момчето хукна напред и изведнъж падна на колене пред нея. Посегна, сграбчи края на златната й пелерина и я притисна с обожание към устните си.
— Тържествено признавам, че съм твой васал, о, кралице Тийни, и само чакам всяка заповед при най-малката ти прищявка.
— Мадисън се стегна от вълнение. Лорд Снор контролираше „Вътрешен обзор“, а това момче беше един от двамата, които имаха достъп до него. О, Боже, помисли си той, каква награда! Но Тийни и влиянието, което имаше, бяха на светлинни години от него. Боже, трябваше да измисли нещо, за да я накара да му съдейства и да се откаже от намерението си да го екзекутира. Тя даже не знаеше цената на това лордче, което сега беше в краката й.
Тийни го докосна леко със скиптъра си.
— Приемам твоята вярност. Стани, васале мой, и прегърни кралицата си.
Момчето стана и те се прегърнаха формално, докато из залата се носеха завистливи стонове. Момчето застана настрана и погледна тълпата с напереност, с която искаше да каже, че се досеща какво означава тя за тях.
Чу се друг шум от търкаляне и слугите избутаха нагоре платформата, на която беше стоял първият доброволец. Сега върху нея имаше тапицирана масичка.
Тийни даде знак и Туу-Туу изпълзя под въжетата и побягна от тълпата към нея. Беше изпратен с възгласи и викове „Късметлия си, Туу-Туу!“.
Оркестърът засвири отново — не толкова силно, но в твърд и секси рок ритъм.
Двамата златни пажа поведоха Туу-Туу и синът на Снор нагоре по стъпалата на пиедестала, като се катереха в такт със секси ритъма. Стигнаха до върха и се обърнаха.
Музиката премина в тежък рок ритъм, а с него затанцуваха цветни светлини нагоре-надолу по тълпата.
Тийни постави короната над конската си опашка и се приближи към новото табло. Тя посочи рисунката — със скиптъра си. Върху него се спря единствената бяла светлина между цветните лъчове.
— Художникът е нарисувал една красива картина тук и вярвам, че всички ще се съгласите. Внимавайте! — Тя насочи скиптъра си. — Това е сфинктерният мускул! Както виждате на тази рисунка, той се намира точно във вътрешността на ануса. Той е пръстенообразен мускул, който обикновено поддържа свиването на този телесен отвор и може да се стяга и отпуска.
Тя се обърна и ги фиксира с поглед. Музиката загърмя, а светлините запулсираха.
— Значи, ако този мускул. НЕ е под контрола ви, това би било катастрофа, нали?
— Така е! — отговориха всички в хор.
— ТОВА Е МУСКУЛЪТ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА! — извика Тийни.
Те се вторачиха в нея със страхопочитание.
— Когато хората умират — извика тя, — той се отпуска!
Въздишка на ужас се надигна над гърмящата музика.
— Затова — извика Тийни — активният сфинктерен мускул е знак за живот! — Тя се изпъна тържествено и попита: — Вашият активен ли е?
Тълпата катамити и начинаещи катамити отвърна с твърдо „ДА!“.
Тийни изкрещя:
— Значи сте ЖИВИ!
Радостни възгласи полетяха из залата над бумтенето на музиката.
— Стига толкова за технологията — каза Тийни. — Във вашата власт е да контролирате сфинктерния мускул. О, вие казвате не, не, не е възможно. Добре, млади господа, трябва да ви информирам, че това не само е възможно, ами можете да го карате да се върти и върти!
Викове „Не!“ и „Това не може да бъде!“.
— О, да! — извика Тийни. — Можете да се научите да го контролирате и аз ще ви накарам да опитате по време на обучението ви в бъдеще в класните стаи на подземието. Това е лесна работа, не по-трудна от намирането на контролните точки и научаването да си мърдате ушите. А, виждам, че не ми вярвате. И заради това, благородни господа, съм ви подготвила демонстрация!
Тя отиде до стъпалата на платформата и ги изкачи под ритъма на музиката. Лъчът я беше последвал и сега падна и върху двете момчета, които стояха там.
Тийни постави ръка на рамото на Туу-Туу.