— Този красив експерт беше обучен и е доста опитен. — Туу-Туу я погледна с обожание, а очите му светеха на фона на боядисаното лице. Беше ясно, че привилегията да бъде докоснат от нея беше повече, отколкото той можеше да понесе.
Тийни даде знак и двамата придворни започнаха да разсъбличат Туу-Туу и сина на Снор.
Мадисън внезапно разбра от опита си на „Бликсо“ какво ще се случи.
— Не! — изпищя той. — Не, Тийни, недей!
Пазачът незабавно се оказа пред него.
Електрическата брадва изглеждаше огромна пред лицето на Мадисън.
— Мълчи! — изръмжа гардът.
Мадисън вдигна очи за молитва. Гласът на Тийни стигна до него.
— Наведи се, скъпи Туу-Туу — каза тя. — Вие, придворни, накарайте младия лорд да застане прав зад него и не му давайте да мърда, нито един мускул!
Оркестърът засвири тържествено.
Момчетата зад въжето се взираха, когато цветните лъчове минаваха над тях. Нададоха заинтересуван стон на внимание.
— Туу-Туу — долетя гласът на Тийни, — започвай!
Мадисън не можеше да вижда заради брадвата пред лицето си.
Той се измести леко. На острието имаше дупка. Можеше да вижда само лицето на сина на Снор. Беше потънало в екстаз.
— Не му давайте да мърда изобщо! — долетя гласът на Тийни.
Диригентът даде сигнал и музиката се усили.
Момчетата зад въжетата стояха с широко отворени от изненада уста.
Диригентът поиска още по-силен звук и от тежките удари завесите заподскачаха.
Мадисън се опитваше да погледне през дупката на острието.
Едно момче от публиката каза:
— Не мога да повярвам — със задушен от страст глас.
— Тия придворни го държат като статуя! — отвърна приятелят му с широко отворени очи.
На хоризонталното лице на Туу-Туу сияеше усмивката на познавач.
Тълпата гледаше с широко отворени очи и се задъхваше.
Както се взираше, Мадисън подскочи при вика на екстаз от сина на Снор.
Стон премина през цялата зала. Той съдържаше напрежението от сексуален копнеж, желание, което гърмеше толкова силно, колкото тежкият ритъм на музиката.
Тийни скочи от платформата и изприпка по стъпалата към трона си. Лъчът я последва и тя застана с високо вдигнати ръце. Музиката стана още по-силна и по-тежка. Тийни започна да се поклаща с нейния ритъм, скиптърът й беше високо вдигнат, а златната й корона проблясваше.
Робата й се свлече от нея и тя продължи да се извива, а фалическите символи се гърчеха по нея.
— Васали и благородни господа! — извика тя. — Чуйте кралската ми заповед! ДЕРЗАЙТЕ!
Всички нададоха благодарствени викове! Нападаха зад въжетата един върху друг като разгонени бикове. Музиката, марихуаната, таблата и пулсиращите цветни светлини ги бяха подлудили от похот, която повече не можеше да бъде удържана.
Въздухът над заградените с въжета пространства се превърна във внезапна експлозия на разкъсани костюми и други дрехи.
Подът зад въжетата започна да се спуска, а заедно с него потънаха дивашката музика, светлините, купищата кексчета и газирана вода и виковете на момчетата.
Втори под го замести с хлъзгане и тълпата изчезна.
Глава десета
Мадисън знаеше, че неговият ред е дошъл.
Слугите избутваха платформата, за да я приберат — Туу-Туу и младият лорд се бяха търколили в оргията и зад въжетата бяха започнали да се прегръщат и целуват. Голямата дъска изчезна, а след нея и тронът.
Балконът на музикантите се плъзгаше обратно към невидимото си място, защото същото парче, което те бяха свирили, се беше стопило безследно в записи, които продължаваха да гърмят много слабо изпод пода.
Светлините в залата се върнаха към нормалното си състояние. Димът от марихуана беше изсмукан от вентилатори. Свежа миризма на виолетки го замени едва доловимо.
Мадисън трепереше от страх на стола си под наблюдателния поглед на Хамър. Малки искрици прибягваха нагоре-надолу по острието на електрическата брадва. Мадисън се отдръпна назад, за да не се докосне тя до веригите му.
Изглежда щеше да има събрание на персонала. Започнаха да влизат мъже и жени в дрехи, които можеха да бъдат носени от готвачи, камериерки и техници. Даже музикантите, които бяха свирили, се присъединиха към събиращата се тълпа. Изглеждаха повече от стотина заедно с управителите, глашатаите и охраната. Влязоха дори и старите градинари: единият от тях носеше букет от огромни цветя.