Неговата майка обаче беше подсилвала това усещане, като му беше напомняла през цялото време колко е снизходителна. След като си тръгна баща му, тя не натовари Мадисън с друг, когото той сигурно щеше да ненавижда, а колко малко са майките, които биха отделили толкова много внимание на синовете си. Майка му му беше много скъпа, доста красива дори на 49. Когато се замисли за всички жертви, които тя беше направила за него, пренебрегвайки всички останали мъже, най-малкото, което можеше да направи, бе реципрочно да пренебрегне всички останали жени. Но нещата стигнаха до много по-дълбоко: съвсем, независимо от фройдовите заповеди на детския му психолог, подсилвани от леки електрошокове, той наистина я обичаше. Тя постоянно го беше предупреждавала за опасностите при другите жени, както беше правил и настоящият му психиатър, а и като се сблъска в живота с такива бездушни същества като Тийни, той напълно се съгласи с тях. Да се люби с Тийни не само щеше да го разстрои умствено, но щеше и да разбие сърцето на майка му. Тя вероятно щеше да се самоубие — нещо, което често трябваше да я пазят да не направи, а той знаеше, че ако това се случеше с нея, той незабавно щеше да направи същото.
Не, да се качи по онези стъпала и да легне в леглото на Тийни щеше да означава краят на всичко, което беше научил. Невъзможно! Реши. По-добре да умре призори. Много по-добре.
Мислите му се отнесоха при Хелър. Победата беше почти в ръката му, когато всичко се беше объркало по толкова необясним начин. Заглавията с големи букви, които успяваше да отпечата за Хелър бяха толкова великолепни! Той с любов си спомни историите за Туутс Суич, Мейзи Спред и Долорес Пубиано де Копула. Абсолютни шедьоври, които със сигурност щяха да запечатат завинаги името на Уистър върху общественото съзнание. С напредването на онези съдебни процеси Уистър щеше да стане известен като най-прочутия престъпник-любовник в историята. А какви планове беше имал Мадисън да украси и добави блясък към престъпническата му страна! Уистър да ограби Федералния резерв беше най-малкия от плановете на специалиста по връзки с обществеността. Щеше да направи така, че всичко да се изкачва към все по-големи и големи висоти. Щеше да накара всяка агенция за прилагане на закона, всички от нацисткия Интерпол надолу до най-подлото градско ченге да лаят като побъркани по следите на Уистър и да правят всичко възможно да го хванат. Всичко щеше да завърши с най-голямата публична екзекуция, която някой някога е виждал. Уистър щеше да стане абсолютно БЕЗСМЪРТЕН!
Изведнъж на Мадисън му светна пред очите. Той можеше да направи същото нещо и тук, ако имаше късмет. Това, че истинското име на Уистър беше Хелър, нямаше никакво значение за плановете му. Беше така неуморен, че просто щеше да задраска цялата си работа до момента и да започне отначало. Те имаха вътрешна полиция. Имаха си и армия. А дори Флотът да е малко равнодушен в началото, той можеше да го впрегне. Ако успееше да направи това, целият Апарат щеше да го подкрепи.
Той започна да мечтае в тъмната и празна зала: заглавия за това как Хелър ограбва именията на лордове и дава плячката на бедните; Хелър ограбва космически кораби — 18 пунктови букви; Хелър отвлича дъщерята на някой граф или дук и история след история за това как тя го умолява жалостиво да я изнасили — о, колко щеше да СЕ ХАРЕСА това на обществеността! Заглавия за това как Хелър ограбва всяка банка на всяка планета в цялата Конфедерация, и всяка с някоя нова порочна склонност, всяка с нечия нова кръв, всяка с нови зашеметяващи количества плячка, която се раздава на бедните. Какъв герой щеше да стане само! Хелър, най-преследваният престъпник през последните 125 000 години! История на Конфедерацията! ВЕЛИКОЛЕПНО!
Тогава му хрумна друга идея: можеше да сложи тире в името на Хелър. Можеше да го нарича Хелър-Уистър, да се рови във ВСИЧКИ предишни истории като ги разпространява из цялата Конфедерация. Не, предишната му работа НЕ беше отишла на вятъра — просто сега щеше да бъде пусната в още по-голяма употреба!
Аха, вече се добираше до нещо. И можеше спокойно да се отдаде на най-великата си мечта: Мадисън върви към Бери някак безцеремонно:
— Е, мистър Бери, най-накрая изпълних поръчката ви. Хелър-Уистър е безсмъртен!
А мистър Бери ще го хване за ръка, в очите му ще блестят сълзи на благодарност и с глас, изпълнен с вълнение, ще му каже: