— Мадисън, имаш отново моята милост. Моля те, моля те, приеми президентското място на Ф.Ф.Б.У и моля те, прости ми, че съм се усъмнил в теб. Никога повече няма да те преследвам с танкове на армията!
Светлинката угасна. В залата проникна хладен вятър. Действителната ситуация беше, че сега дори Бери да го види, даже ако можеше да си отиде у дома, той щеше да бъде изправен до една стена и застрелян. Евентуалният му неуспех с Хелър-Уистър щеше да означава смърт. Смърт даже без утешението на превръзка през очите или една цигара: добре, че не пушеше.
Малко от рок музиката под пода за момент заби по-силно. Ритъмът звучеше толкова Земно, че Мадисън се отпусна за миг. Започна да се чувства някак преследван: Бери беше сякаш свръхземен — може би даже той можеше да го намери тук! Когато се замисли за възможни връзки между Роксентър и Ломбар, започна да трепери. О, наистина го очакваше смърт, ако не се захванеше някак с делото Хелър-Уистър!
Часовоят му помръдна леко и брадвата издаде миризма на озон. Това върна мислите му при Тийни.
Досега си беше мислил, че ако се качи горе и легне с нея, тя ще му помогне. Даде си сметка, обаче, че тя не беше дала никакви гаранции за това. Единственото, което беше обещала, бе, че ако той се качи горе и легне с нея, няма да бъде екзекутиран призори!
Беше проблем, при който ако се качеше щеше да умре заради майка си, а ако не се качеше, щеше да умре заради Бери. Качването при Тийни нямаше да му помогне с нищо.
Очевидно този проблем се нуждаеше от някакво друго разрешение!
Обикновено идеи му идваха лесно и винаги се беше гордял, че заради Едиповия си комплекс е гений в това отношение. Но тази нощ мозъкът му сякаш бе капитулирал.
Той погледна часовника си „Омега“. Бяха изминали два часа! Колко дълго време просто да седи и да не може той да измисли никаква конструктивна идея! Опита се да се вземе в ръце. В края на краищата беше специалист по връзки с обществеността, един чистокръвен специалист.
Щеше да подреди мислите си. Сега щеше да мине през всичко, което му беше казала Тийни от момента, в който я видя до басейна. Това не му отне много време. Опита отново.
Изведнъж той се вдърви на стола си.
БЕШЕ СЕ СЕТИЛ!
Ако това не проработеше, само щеше да умре.
АКО ОБАЧЕ ПРОРАБОТЕШЕ, ТОЙ МОЖЕШЕ ДА ДОВЪРШИ РАБОТАТА СИ С ХЕЛЪР-УИСТЪР!
Мадисън вдигна поглед към часовоя. Спокойно и като не пускаше в гласа си никакви нотки на въодушевление, за да не заподозре часовоят, че той замисля нещо, каза:
— Качете ме горе при господарката си.
О, БОЖЕ, ТОВА ТРЯБВАШЕ ДА ПРОРАБОТИ!
Част седемдесет и трета
Глава първа
Часовоят изсъска остро в един микрофон, който беше прикрит под формата на сребърно копче.
В залата незабавно се втурна един сержант. Той погледна пазача на Мадисън, който посочи с палец стълбището, след което кимна.
С дрънчене и трополене смъкнаха веригите на Мадисън. Той се изправи и разтри врата и китките си.
Напъхаха го в една баня и го накараха да се съблече и изкъпе. Наблюдаваха го. Отблизо.
— Не изглежда да има въшки или бактерии — каза първият часовой, като огледа Мадисън критично, — но не изглежда добре оборудван. Не разбирам как ще може да я накара да си прекара приятно.
— Ей, слушай добре, — обърна се сержантът към Мадисън, като измъкна изневиделица един нож от задната част на сребристата си куртка, — ако не се държиш добре и не я избибипаш както трябва, аз лично ще използвам това, за да ти отрежа бибипците. Разбрано?
Мадисън преглътна, прикри бибипците си сякаш да ги защити, и отстъпи назад.
Хвърлиха отгоре му бяла копринена роба, върху която все още имаше кралски кръст и думите: „Собственост на кралица Хора. Не използвайте тази роба за погребение. Върнете я в двореца в отлично състояние.“
— Ами сега каква е точната процедура? — попита часовоят сержанта. За нищо на света не мога да си спомня дали дядо ми казваше мъжът да се води с белезници или със златно въже.
— С нито едното — отвърна сержантът. — Беше с нашийник и златна верига за водене. Знаеш ли, че има една такава ей там, върху онази лавица. — Той я взе и я погледна. — Какво знаеш ти? Не е вярно, че на нашийника отвътре има шипове. Баба ми трябва да си го е измислила. Я виж тук, — и той показа на пазача, — има електрическа жица. А тук, в края на веригата, е бутонът за задействане. О, не! Батериите му са свършили. Няма искри.