Главите на двете камериерки подскочиха и се удариха. Когато видяха кой е дошъл, го погледнаха с презрение.
Тийни бавно извърна глава и изпълненият й със страст поглед бавно се фокусира върху Мадисън. След това тя затвори преголямата си уста и бавно се усмихна.
С мързелив глас тя каза на английски:
— Ти чака толкова дълго, че аз бях сигурна, че няма да дойдеш и ги пуснах да действат — те така чупят ръце като видят, че съм възбудена от танците, а не съм задоволена. — Тя вече идваше на себе си и гласът й ставаше все по-малко отнесен. Мързеливата усмивка стана леко подигравателна. — Е, Мади. Най-сетне реши да ми позволиш да се опитам да пропукам фиксацията ти върху майка ти. — Тя се засмя доволно.
Внезапно пазачът падна на колене, наклони глава и благопристойно постави дръжката на веригата в най-близко висящата й ръка. Той каза с лице обърнато към покрития с мъгла под:
— Ваше Височество, тук има един, който ще изпълни вашето нареждане: вземете го и ако не ви удовлетвори, аз ще бъда пред вратата с електрически камшик.
Тийни погледна надолу по ръката си, видя бутона и го натисна.
Нашийникът за малко да отреже главата на Мадисън. Той нададе вик! Хвана се за нашийника с две ръце. Тийни погледна бутона, а след това към Мадисън. Токът вече беше изключен, а Мадисън въртеше глава, за да се увери дали това е така. Изведнъж Тийни избухна в смях.
— О, Мади, виждам, че ще се повеселим! Не искам да ти причинявам болка. Искам да си прекараш чудесно. Така че само бъди добро момче, прави каквото ти се казва и аз няма да се докосна до бутона.
Мадисън въобще не се успокои. Цялата странна стая вече се диплеше на вълни, а разкъсващото усещане от нашийника така беше размътило мозъка му, че тя вече се въртеше около него. Дали музиката продължаваше да вие или това беше той?
В замаяността си той видя, че и камериерките вече се смеят, но в смеха им имаше нотка жестокост, която липсваше в смеха на Тийни: той си даваше сметка само за това, че сред тия хора от персонала не е като сред приятели. Тийни също не беше приятел. Тя му го беше казала! Мадисън се опитваше да мобилизира решимостта си. След като погледна предупредително, пазачът се оттегли на пост в коридора.
Като продължаваше да се смее, Тийни раздаваше нареждания.
Едната камериерка стана и облече една роба. След това започна да оправя грима на Тийни с копринено парцалче.
Другата камериерка — зряла и хубава жена — изтри собственото си лице с подгъва на оскъдното си облекло и тръгна към Мадисън.
Макар че той се опита да се отдръпне, тя го поръси с пудра с мъжки аромат.
Тя посегна към кутийка с някакво мазило върху едно от бюрата.
Мадисън я погледна и се отдръпна.
Камериерката се обърна към Тийни и каза:
— Ваше Височество, струва ми се, че този благородник е имал някаква издънка в родословното си дърво.
Това накара Тийни да избухне в смях. Тя сега лежеше настрани и гледаше към Мадисън.
— Добре, развийте го, извика.
Мадисън загърна здраво робата около себе си от ужас.
Другата камериерка го погледна изненадано и започна да се кикоти.
Мадисън беше протегнал вече ръце, като се опитваше да спре атаките на първата камериерка.
Това хвърли Тийни в буря от смях. Най-накрая тя каза задъхано:
— О, Мади, ще ме убиеш! Майка ти на нищо ли не те е научила? — и тя се затъркаля като пищеше от смях на собствената си шега.
Очите на Мадисън блестяха от ужас. Той направи блокиращо движение с ръце.
Лицата на двете камериерки му се хилеха, докато те коленичеха пред него.
Мадисън отстъпи назад.
Едната държеше кутийката с мазилото.
Мадисън зяпаше надолу към него.
Другата премерваше малко хашиш.
— Не, не! — изпищя Мадисън.
Тийни се превиваше от смях.
— О, Мади — изпищя тя — ти СИ един клоун! Този път ще те излекуваме от майка ти! — Тя седна в леглото. — След мен ще получиш тях двете — и тя посочи камериерките.
— НЕ! — извика Мадисън.
Една от камериерките тръгна напред, за да го сграбчи, като продължаваше да се смее.
Мадисън отново направи крачка назад. И тогава той видя нещо.
Краят на веригата вече не беше в ръцете на Тийни. Падна от леглото и се удари в пода.
Камериерката беше сграбчила Мадисън. Той се оглеждаше подивял.