— Скъпи, как можеш да си толкова спокоен? — попита го графинята.
— Това ми е професията — отвърна Хелър. — Да запазвам спокойствие.
— Струва ми се, че се престараваш.
— Онова, което е прекалено в момента — прекъсна я той, — е нашата раздяла. Тъпо е ти да седиш там до някаква вана с течност, докато аз се забавлявам тук. Имам СТРАШНО много неща да дооправям и просто не мога да се махна от тук. Затова накарах Бери да се свърже с въздушните сили, които ще изпратят един нов боен „Боинг-Мач 3“ да те вземе. Те излитат и се приземяват вертикално, така че ще може да кацне в Афийон.
— КОЙ? — попита графиня Крек.
— Един „Боинг“ — отговори Хелър. — Във всички авиолинии цари хаос, защото се опитват да заработят отново, а запасите им са ужасни. Полетът ти ще трае само три часа. Ще изпратя да те посрещнат на „Ла Гуардиа“.
— Имам пред вид БЕРИ! — каза графинята, която все още беше в шок.
— О, той вече работи за нас. Пропуснах да ти кажа. Но аз искам да те срещна с един друг човек. Тя ще ти хареса.
— ТЯ?
— Да — каза Хелър. — Трябва ни нейното разрешение, за да се сгодим.
— КАКВО?
— Виж какво, дрехите ти са още в апартамента, така че недей да носиш много други. Сега, когато се уверих, че няма смисъл да оставаш там, ще наредя на „Боинг“-а да излита. При теб ще пристигне към 2 часа следобед по твоя часовник. „Силвър спирит“ ще те докара до апартамента, така че ще дойдеш тъкмо навреме, за да напудриш нослето си и да присъстваш на един чудесен обяд.
— Чакай малко, Джетеро. Ти ме напъха в някаква въртележка.
— По-добре е да не се завъртат или ще изправим пред военен съд целите военновъздушни сили. Сложи си най-чаровната усмивка. Ще ти разкажа всичко, когато се видим. Обичам те. До скоро.
— Джетеро, — изстена графиня Крек, — мислиш ли, че правилно си преценил ситуацията?
Но той беше затворил и екранът мълчеше.
Глава четвърта
Изумената графиня Крек беше приветствана на двата края на Земното кълбо, беше се приземила на „Ла Гуардиа“ при „всички писти свободни“, не беше преминала даже през митницата и имиграционната служба, след което беше откарана с максимална скорост, виещи сирени и ескорт от шест нюйоркски полицая право в апартамента й.
Тя беше успяла да се промъкне покрай грейналия Балмор и въпреки сълзите и подсмърчанията на една свръхщастлива камериерка — да се преоблече и приведе във форма.
Сега, когато влезе в салона за обяд, тя беше отново напълно объркана от прегръдките и целувките на елегантно издокарания Джетеро.
Салонът беше пълен с цветя, масите пъшкаха под огромни купища храна, а полилеите се поклащаха от акордите на триумфална музика.
Изи, Бум-Бум и Туоуи й стискаха ръцете, кланяха се и сияеха от благоговеещо гостоприемство.
На масата пред нейния стол имаше поднос с едно столче, върху който бяха натрупани някакви неща. Когато графинята се опита да седне, купчината се наклони и се разпиля по целия й скут и по пода. Кредитни карти! От всяка възможна компания и на всички беше изписано „Хевънли Джой Крекъл“, а тази от „Бонбакс Телър“ беше увита в корсаж с цвят на синя орхидея. Графинята се опитваше да изпробва корсажа, когато влязоха Балмор и двама лакеи с огромна златна рамка.
Тя не беше за нея.
Сложиха рамката на един статив. Беше някакъв пергамент, очевидно изписан по специален начин. Беше водещо заглавие от „Ню Йорк Граймс“, което гласеше:
Четиримата мъже замучаха от смях!
Графинята не можеше да види нищо смешно в това за нищо на света.
Когато накрая вече можеше да бъде чута, тя каза някак сприхаво:
— Можете поне да ми кажете на какво се смеете!
— Това е за стената на кабинета на Джет — отговори й Бум-Бум. — Специално го препечатахме и поставихме в рамка.
Това не й говореше нищо. Тя се обърна към Джетеро.
— Освен това, беше много подло от твоя страна да ме оставиш съвсем на тъмно по въпроса за Бери и някаква си жена.
Джетеро се засмя.
— Да, но то те качи на борда на онзи самолет, нали? При това без никакви спорове за това как трябва да останеш в Турция.