След това отидоха на боксово състезание за световната титла, при което трябваше да бъде освободен цял ред за екипажите на танковете, полицейските шефове, президенти на банки и една попзвезда, която явно се беше присъединила към парада.
Графинята въобще не разбра кой спечели мача и защо, както и не успя да разбере защо нито един от двамата играчи не удряше, където трябва, когато другият е широко отворен за тях и защо никой от двамата не удари нито веднъж другия с крак.
Късната вечеря след боксовия мач беше толкова интимна, колкото пиков час, тъй като вече се бяха сдобили и с шефовете на две телевизионни, мрежи, заедно с техните гости и персоналът на „Сарден“ се побърка, докато ги обслужи всичките. Тя не си беше дала сметка, че Джетеро познава толкова много хора и макар той да я увери, че това не е така, самият мениджър на рестог ранта взе един микрофон от дисководещия и накара цялата сбирщина да се превива от смях на една история, която всички намериха за страхотна, за полицейски инспектор Графърти, който изведнъж се озовал с отрупано от спагети лице, които полетели от ръцете на „една известна личност“, която „няма да бъде споменавана“, докато менажерът гледаше към Джетеро.
Едва два часа, след като си бяха легнали, графиня Крек го почувства достатъчно успокоен, за да я слуша.
— Джетеро, трябва да повдигна този въпрос. Но те моля да бъдеш сериозен. Много се притеснявам за опасността, на която сме изложени. Ти само се докосна до този въпрос, докато говорихме по телефона. Въобще не съм съгласна с твоята преценка.
Той подпря главата си на една възглавница и тя разбра, че е привлякла вниманието му.
— Ти не познаваш Ломбар Хист — продължи графинята. — Аз обаче го познавам. Трябваше да изпълнявам нарежданията му повече от три години. Той е съвсем побъркан. Напълно е способен да вдигне цялата тази планета във въздуха, просто за да й отмъсти, ако тя му се препречи.
Джетеро се прозя.
— Не съм сигурен, че знаеш що за начинание е да вдигнеш една планета във въздуха. Даже се съмнявам дали може да бъде направено. Голям инженерен подвиг е дори само да се изтегли атмосферата на една планета.
— Но тя може да бъде атакувана — прекъсна го графинята. — Населението й би могло да бъде изтребено.
— Слушай, — каза й той, — стига си напрягала красивата си главица. На първо място, тази планета разполага със защитни мерки и те биха затруднили, който и да е нашественик. Даже и да бъдат затрити, което може би ще стане, това ще струва много жертви. Трябва да се приземят поне един милион души, за да бъде прочистен теренът. А това, изразено в кораби, би изисквало всичките, с които разполага Апаратът. За да завземе Земята, Ломбар Хист ще трябва да изтегли корабите и отрядите си от всички хангари и бараки в Конфедерацията. А междувременно трябва да се справят с много други неща, като да потискат бунта на Мортиай на Калабар. Ломбар ще трябва да се разкъса на много страни. И освен това няма да му останат никакви други сили под ръка. Той не може да каже на никого, че Императорът е тук при нас, а Флотът и Армията ще се изсмеят в лицето му, ако се опита да ги накара да претърсват цялата планета, за да ме намерят. Те не биха му помогнали да нападне Земята. Ще си помислят, че е полудял.
Графинята се подпря на лакът и махна косата от очите си.
— Скъпи, знам, че репутацията ти във Флота и даже в Армията е отлична и че това е съвсем в реда на нещата. Но имам ужасно усещане по отношение на всичко това. Ти май си забравил какво се случи тук, на Земята: онзи специалист по връзки с обществеността създаде ужасна бъркотия. Всичката онази отвратителна публичност. Всички ония жени, заедно с лъжите им. Помниш ли Мадисън?
— О, на Волтар не правят такива неща — отвърна Джетеро. — Тъпата технология на връзките с обществеността даже не е позната там. А колкото до Мадисън, той потъна в реката.
— Е, ако искаш го наречи женска интуиция — каза тя, — но имам лошо предчувствие за всичко това. Моля те, няма ли да се притесниш поне малко?
— Скъпа моя лейди, — каза той, — човешкият живот се състои от краен брой минути. Важно е онова, което се случва СЕГА. Виждал съм мъже, които много добре са знаели, че ще бъдат мъртви след половин час, да се наслаждават напълно на чаша питие. Останалите прекарват същият половин час в притеснение. Бяха също толкова мъртви, но бяха пропуснали чашката питие.
— Ти си невъзможен!
Джетеро погледна часовника си и каза: