— Ти току-що прахоса една минута от живота си. Недей да прахосваш и следващата. Дай ми една целувка.
— О, Джетеро, ще ми се да познаваше Ломбар толкова добре, колкото и аз!
— Уверявам те, любов моя, че в момента си в много по-добра компания. Ела тук.
И макар че я успокои с целувки, и макар че скоро насочи мислите й към други неща, той не успя нито нея нощ, нито през следващите седмици да притъпи притесненията й.
По някакъв начин тя ЗНАЕШЕ, че нещата са много по-опасни, отколкото ги представяше той. Но той дори не искаше да я чуе!
Глава пета
Измъчен от собствена си опасност, Мадисън се върна три дни по-късно в кралската приемна като придружител на Ломбар Хист.
След като се беше навивал, докато не почувства, че всичките му вътрешности ще се разхвърчат в различни посоки, Мадисън щеше да разбере сега, само след няколко минути, дали ще продължи похода си към победата или ще го захвърлят, издъхващ в някоя канализация на Волтар като чужденец неудачник. Дори само едно погрешно изчисление с ширината на косъм можеше да извади всичко наяве и дори да му донесе смърт.
В продължение на три дни той беше работил усилено със съзнанието, че провалът в една брънка от сложната верига може да го погуби и обрече завинаги на този далечен бряг, а освен това ще унищожи завинаги последния му шанс да довърши Хелър.
Главният проблем беше да докаже на Хист, че той, Мадисън, е такъв магьосник по връзките с обществеността, че може да накара Лордовете да се кланят на Хист — нещо, което Ломбар като човек без благороднически титли смяташе за невъзможно — и да покаже това из цялата Конфедерация по „Вътрешен обзор“.
От последователността на по-нищожни проблеми му беше настръхнала косата, за всеки поотделно.
Началният нервен срив се беше появил, когато синът на Снор се беше оказал неспособен да събуди баща си за толкова време, колкото му беше необходимо да подпише и подпечата генерално пълномощно, което дава на Мадисън правото да се разпорежда с „Вътрешен обзор“. Най-накрая Тийни беше убедила момчето да се върне отново там и когато наоколо няма сестри и лекари, и извън обсега на охранителните камери, да вземе печата на Лорд Снор за „Вътрешен отдел“ от едно чекмедже и сам да подпечата заповедта.
Следващото застрашително пропукване беше, когато мениджерът на „Вътрешен обзор“ в студиото „Джой сити“ не можа да повярва, че Лорд Снор е издал такава заповед, и се опита да позвъни в Палас сити, за да се увери. Като не успя да се свърже с Лорд Снор, той си отмъсти на Мадисън — очевидно не обичаше Апарата — като му даде скапан екип. Режисьор нямаше, изтощен екип от шофьори и сценични работници и, което беше най-лошото, оператор, чиято жена го беше напуснала току-що и който още не се беше възстановил от петдневен запой.
— Една смрадлива заповед от смрадливия Апарат, за да се направи едно смрадливо предаване, заслужава само смрадлив екип — каза той, без въобще да си дава сметка, че залага живота на Мадисън на карта, макар че сигурно щеше да се развесели, ако беше открил това.
— Ще го пуснем в „Часа на семейството“, така че го направете навреме, за да не се налага да правим наново програмата на целия „Вътрешен обзор“, само за да вкараме един смрадлив клип.
Мадисън си тръгна от него като се чудеше какво по дяволите е един специалист по връзки с обществеността, след което трябваше да се задоволи с онова, което му бяха дали. Да ти настръхне косата!
След това един паж трябваше да се промъкне на събрание на Великия Съвет. Беше посетено само от пет члена, а пък те до един не бяха много на себе си от стимуланти. Пажът пъхна предварително написаното решение под вдигнатата ръка на Короната, който подпечатваше нещо друго, след което трябваше да го архивира чрез един чиновник, който беше твърде глух, за да чува нещата, който бяха подпечатани на събранието. Мадисън крачеше отвън и трепереше, докато пажът не излезе, като се потупваше по сакото, за да покаже, че вече има легална заповед за Господаря на Палас сити да промени имената на сградите.
За подкупа на Господаря отидоха всички кредити, които Тийни успя да изнамери, за да го накарат да нареди да се смени името и да уреди церемонията за най-подходящата минута от деня. Ако крайният резултат, който трябваше да се получи, не свършеше работа, то Тийни щеше да поиска живота му отново.
А след това беше борбата на пажовете й синовете да накарат повечето от Лордовете да се почувстват достатъчно благосклонни към децата, за да се съгласят да посетят събитието, което беше последвано от героичния подвиг да ги облекат в робите им и да ги заведат там.