Выбрать главу

— Здравейте, Младши — обади се Молин. — Радвам се, че се обадихте. Знаете ли, че така и не чухме нищо за Бери!

— Ни вест, ни кост! — намеси се Стюпъвиц.

— Колко ужасно! — каза Хелър. — Добре е, че ми казахте. Вече навърших годините, а има доста нещо за наследяване…

Двамата агенти се засмяха в съгласие.

Освен това онзи ден се чудех дали имам някакви дългове. Брей, добре, че ви се обадих. Ще ми е необходима доста помощ, за да си уредя нещата. Какво ще кажете за две предложения за работа за шестцифрена сума?

Молин каза:

— Можем да си подадем оставките по всяко време, Младши. Просто чакаме удобен шанс.

— Ами сега го имате — отвърна Хелър. — Искате ли пак да ви дам генерала?

И той подаде слушалката на генерала. Той се заслуша. Ушите му станаха ярко розови. После погледна към Хелър и се изпъна още повече. Постави обратно слушалката.

— Съжалявам — рече. — Още съм новак в тия семейни истории.

— Всичко е честно в любовта и на война — каза Хелър загадъчно. С крайчеца на окото си той видя, че танкът и лимузината бяха заминали. — Сега, генерале, отнесете онзи Бери там в лазарета си и, ако не е мъртъв, му направете хубава, дълга операция. Използвайте много упойка, защото е чувствителен. Що се отнася до другите двама, охранявайте ги много внимателно.

Изи и Туоуи го погледнаха с ужас.

— Сега, както знаете — продължи Хелър, — наоколо има много саботьори от Мейзабонго. Така че, ако е възможно, ми докарайте един мотоциклет, за да може шофьорът ми да разузнава пътя. И, ако няма нищо друго, ще се кача в колата си и ще се опитам да настигна татко.

— Разбира се, лейтенант Роксентър — отвърна генералът и излая някаква заповед към един от подчинените си, който се втурна към вратата.

Глава втора

Хелър хукна навън. Нямаше и следа от танка и лимузината. Той забеляза сержанта, който беше показвал картата на войника в люка.

— Сержант — извика Хелър и когато мъжът се приближи и отдаде чест, той продължи — много наложително е те да поемат по сигурен маршрут. Вярвам, че сте им дали добър съвет.

— О, да, сър — отвърна сержантът, като изрови една карта. — Докладваха ни за партизани от Мейзабонго в Ню Йорк. Заради това ще минат по моста Тапън Зий към Джърси, след това ще поемат на юг по Хайланд Авеню, докато то се влее в междущатското шосе Палисейдс успоредно на Хъдсън. Преди да стигнат до моста Джордж Вашингтон, ще се запътят на запад към Форт Лий, след което ще тръгнат по частното шосе на Ню Джърси. Ще излязат от него при изход №6, ще завият по държавно шосе 95 и ще стигнат точно до Залата на независимостта.

Хелър проследи маршрута с химикал и взе картата.

Той изтича до мястото, където Бум-бум седеше притеснено в таксито и гледаше армията с недоверие — организация, която той като бивш моряк ненавиждаше. Хелър пристигна отзад и го стресна.

— Той му даде набързо някакви нареждания и му подаде картата. Един войник тикаше към тях мотоциклета на някой военен куриер.

Бум-бум излезе от таксито. Хелър взе каската на военния куриер и я сложи на главата на Бум-бум. След това посегна в колата и окачи торбичката на врата на Бум-бум.

Войникът дръпна смукача. Бум-бум ритна педала за запалването, погледна Хелър с недоверие, след което мотоциклетът полетя напред като хвърли в див ужас струпаните отряди, които за малко да уцели, политайки като ракета напред към портата. Бум-бум изчезна.

Хелър се качи в таксито, което сега изглеждаше като военна кола, запали и, след като отдаде чест на войника, полетя по пътеката и изчезна.

Надяваше се да настигне Роксентър, преди той да стигне до моста Тапън Зий. Но когато мина през пункта за таксата не видя и следа от лимузината и танка по дългия път над Хъдсън. Надяваше се, че Бум-бум кара достатъчно бързо. Роксентър определено летеше с пълна газ. Хелър прелетя по дългия две и половина мили път над реката: отдолу Хъдсън блестеше в синьо на юлското обедно слънце, едно обширно водно пространство, стигащо до далечното море.

Когато стигна до Ню Джърси, той сви на юг по Хайланд Авеню, което си беше всъщност цяла магистрала. Макар че беше неделя и че Хелър навлезе в поредицата от паркове успоредно на реката и дълго повече от шестнайсет мили, наоколо не се виждаше никакъв трафик: Съединените щати бяха останали напълно без бензин, с изключение на избраните или на предвидливите хора, които обаче не си го хабяха за пикници.