По време на цялото събитие Мадисън беше твърде обвързан с това да напътства Ломбар, за да може да държи под око екипа от „Вътрешен обзор“. Беше МЪЧИТЕЛНО да трябва да вървиш с величествена осанка и да устояваш на всичките си копнежи да наблюдаваш дали бибипаният оператор е включил камерата си, да не говорим пък за това дали я е насочил под точния ъгъл. Ако Мадисън беше гледал, камерата щеше да го хване много субективна — как гледа в обектива й, като някой дръвник. А колкото до тук и сега, докато вървеше през приемната и връщаше шефа обратно на бюрото му, Мадисън НЕ знаеше какво има на лентата.
Ломбар се дотътри до бюрото си пред обкованата врата на спалнята на Императора, и потъна в стола си. Не можеше да се разбере реакцията му засега: той беше абсолютно мълчалив.
Мадисън отиде до екрана на „Вътрешен обзор“ и като почовърка малко, го включи. Не знаеше как да изчисли времето за предаването, понеже сигналът беше напуснал Палас сити с тринайсет минутно бъдещо забавяне, бяха го предали на планетарния телевизионен център в „Джой сити“, след което трябваше да се върне и да мине през релета за нагласяване на времето, за да се върне във времето в Палас сити. Така че той не знаеше как да нагласи дигиталните устройства, за да е сигурен, че е преди програмата на записващите ленти за екрана, което щеше да му позволи повторно излъчване. Дланите му бяха съвсем мокри, а ръцете му трепереха.
О, Боже, щеше да направи нещо, което нито един специалист по връзки с обществеността, колкото и да е шантав, не би и сънувал, че ще прави: да покаже на клиента си програма, която самият специалист по връзки с обществеността не е видял предварително. Един бог знаеше какво има на лентата с тоя пиян оператор, а ако камерата даже се беше разклатила на някое място, Мадисън знаеше, че ще е мъртъв.
Заряза изчисляването на времето. Просто издърпа произволно лентата напред, като се надяваше, че е преди стартиращата точка, която му е необходима.
Появи се следобедният „Семеен час“. В кадър беше някаква жена, която люлееше детето си и тананикаше тихо, докато коментаторът говореше ли говореше за радостите на майчинството.
Мадисън хвърли тайничко поглед към Хист, но той просто си седеше с очи вперени в екрана. Мадисън не можеше да отгатне реакцията му.
Коментаторът каза, че никога не трябва детето да се храни с друго, освен е майчино мляко, така че „онова, което се поглъща като сладка храна носи със себе си по този вкусен канал мек и трептящ поток от любов и усещане за семейство.“
На Мадисън отчаяно му се щеше да знае как да превърти напред лентата. Погледна Към Хист, за да види как приема нещата: като изключим постоянно присъстващия налудничав пламък, жълтеникавите очи не казваха абсолютно нищо.
Картината показваше множество снимки на странни животни, които се ровят в мръсотия, и коментаторът прокле всичкото животинско мляко като предизвикващо само похот и алчност и възбуждащо по природа.
После се появи серия от изгледи на древни сгради. УЧИЛИЩА! О, слава на небесата, това най-сетне беше началото на програмата, която те току-що бяха изиграли.
Зад кадър се чуваше доста носов коментаторски глас, който разказваше историята на училищата, а в кадър започнаха да се появяват онези от тях, които носеха имената на членове на кралското семейство и дори на Императори.
Мадисън хвърли прикрит поглед към Хист. Той просто си седеше в крещящата си, алена пълна генералска униформа от Апарата и приличаше повече на звероподобен дявол, отколкото на човек. Не можеше да се разбере какво мисли.
И тогава изведнъж се появи частта, която Мадисън беше очаквал. „… но времената се променят и парадът на властта по сцената на историята може да се издига към все по-блестящи висоти. Вчера Лорд Снор, Лорд на Вътрешен отдел, действащ чрез Господаря на Палас сити, реши да отпразнува нашето посвещаване на изтънченост и любезност у утрешните благородници и придворни, както да отпразнува и славата и посвещаването на нашия великолепен и неуморен покровител на страната Ломбар Хист, Говорител на Императора…“. Мадисън си помисли, че текстът е направо велик, защото, в края на краищата, той го беше написал; не му харесаха обаче фанфарите: звучаха повече като „разз-матазз“. Той погледна нетърпеливо към Хист, за да го види как приема нещата, но не успя да забележи каквато и да било реакция!