„… като променя името на Кралското училище за пажове в Кралско училище «Хист».“
Боже, помисли си Мадисън, той даже не мигва. Просто си седи там! Не вижда ли, че съм асоциирал името му с нещо, за да започнат хората да мислят за него като за човек с кралско потекло! И въпреки това, никакъв знак.
Имаше снимка на училището при минали випуски, последвана от снимка на сегашното му състояние. Бибипка му! Изглеждаше малко очукано! Беше кръгла сграда във формата на кутийка за таблетки, във вътрешния двор, на която имаше спортно игрище; беше достатъчно голямо, но някои от сините и червени въжета, които бяха от камък, имаха пукнатини, а се видя даже и един счупен прозорец!
Но макар и с клатеща се камера, операторът беше хванал необходимото и в кадър се появиха две редици чакащи Лордове!
Военна музика!
А ето че се появи и Хист, който крачеше между двете еднакви редици от чакащи Лордове, всеки от тях придружен от син или паж. Това бяха едни твърде дрогирани Лордове, но от такова разстояние не се забелязваше.
И СЕГА, точно тук беше майсторската част! Ако операторът беше направил и най-малката грешка, Мадисън щеше да бъде мъртъв, мъртъв, мъртъв!
Хист мина между двете редици.
ПЪРВИТЕ СЕ ПОКЛОНИХА!
После Хист продължи да върви и последваха поклон след поклон. Синовете и пажовете подръпваха ръкавите на Лордовете и всеки един правеше много дълбок поклон.
Мадисън гледаше толкова отблизо, че очите му щяха да изскочат. Една малка грешка на камерата и той щеше да бъде екзекутиран! А операторът беше снимал пиян!
Хист стигна до края на редиците. Но това не беше целият клип. Хист щеше да мине по същия път отново, което сега означаваше огромна смъртна опасност за Мадисън.
На екрана Хист стъпи в обсега на прожектора за илюзии. Един техник го включи. Получи се така, сякаш електронният илюзорен образ на Хист с височина двеста фута и приличащ на гигантски червен дявол потупва покрива на училището, а усилвателите гръмнаха, когато той го благослови.
Издигнаха се радостни възгласи, свиркане и писъци. Дали някои от тях не приличаха повече на животински писъци?
Човек не можеше да разбере какво си мисли Хист за всичко това, докато си седи зад бюрото. Никаква реакция от страна на клиента! Да не би Хист да беше видял нещо, което Мадисън беше пропуснал? О, Боже опази, не!
Хист вече вървеше по обратния път. Военната музика бумтеше и гърмеше. Той още веднъж трябваше да мине през двете редици от чакащи Лордове.
Дали щяха да се поклонят?
Дали операторът няма да направи грешка?
Аха, първите двама Лорда се поклониха, следващите двама също, след това и другата двойка… Мадисън наблюдаваше всеки инч от пътя като ястреб — или по-скоро като пиле, чиято глава можеше да хвръкне всеки момент.
Всички двойки Лордове се поклониха!
На екрана се видя как Хист се качва в личната си приземна кола.
Сцената се премести в една катедрала и коментаторът каза:
— Сега ще ви пренесем в църквата „Кастърли“ за следобедната молитва.
Свърши.
Мадисън обаче знаеше, че собственият му съд не е.
Клиентът можеше да е видял нещо, което Мадисън да не е забелязал. От реакцията на клиента зависеше всичко!
Ломбар се надигна. Посочи екрана и каза:
— Пуснете това отново!
Ядосан ли беше? Доволен ли беше? Беше ли заподозрян?
Мадисън премина през агонията на прокълнатите, докато лентата се извъртя още веднъж.
И тогава Ломбар изпусна една разтреперана въздишка. Каза:
— Те ми се поклониха.
После поседя така за известно време.
Тогава каза:
— Те се поклониха на мен, Ломбар Хист, един човек без благороднически титли.
После поклати глава и каза:
— Ако не бях там лично, никога нямаше да го повярвам!
После извъртя някак главата си, премигна и каза:
— Лордове? Да се кланят на един човек без благороднически титли? Никога досега не се е случвало през всичките сто двайсет пет хиляди години волтарианска история!
След което започна да мига бързо.
— Това може да означава само едно. Знаели са за ангелите!
— Е, аз лично не бих разчитал на това, че ще се кланят през цялото време — намеси се Мадисън. — В крайна сметка нашата задача е да подготвим умовете на хората да ви приемат като Император.