— Да — каза Хист. — Да. Трябва да подготвим умовете им. — И той изпадна в нещо като замечтаност, а въображението му летеше из бог знае коя част на вселената.
Мадисън го остави да помечтае известно време, но в крайна сметка това беше само един клиент и той трябваше да приключва.
— Значи сега можете да спазите обещанието си към мен — каза той. — Неограничен бюджет и пълна свобода на действие.
Това извади Ломбар от замечтаността му. Той фиксира втренчено Мадисън. Жълтеникавата светлина в жълтите му очи стана странна.
— Няма да получиш бюджет. Само отдел или секция могат да имат бюджет. А за да се създаде нов такъв, ще е необходима кралска заповед. — Той се стресна. Никога не биваше да се приближава толкова много до това да каже, че зад онази врата няма нито император, нито печат. — Негово Превъзходителство е доста болен.
— Но вие обещахте неограничени средства! — каза Мадисън. — Обещахте, че ако Лордовете се поклонят…
Ломбар клатеше глава раздразнен.
— Защо ме караш да те слушам? Не искам да слушам хората.
— Ами, защото хората трябва да слушат — отвърна Мадисън. — За да ПОВЯРВАТ, че вие трябва да станете Император, те трябва да слушат, а аз трябва да се погрижа за това да слушат каквото трябва и да му се вържат. Ще са необходими връзки с обществеността, а също и време, за да се създаде подходящият климат. А връзките с обществеността струват ПАРИ!
— Пари — каза Ломбар. — Аз мога само да разреша заплащане. Точно заради това никой не получава много пари в Апарата. Не мога да разреша бюджети за отдели, които не съществуват?
— Тогава — каза Мадисън, — понеже сте човек, който държи на думата си и който заради това заслужава да стане Император, дайте разрешението си за неограничено заплащане.
— КАКВО?
— Видяхте Лордовете да се кланят.
Ломбар изведнъж премигна и започна да кима, сякаш самият той се кланяше. Мадисън плъзна личната си пластинка по бюрото. Видя кутия с формуляри и намери „Промяна на заплащането“ между тях. Написа в него „НЕОГРАНИЧЕНО“ и го плъзна към Ломбар.
Ломбар го погледна, после го попълни, подпечата го с личната пластинка на Мадисън, после намери своята в ръката си и удари още един печат.
Мадисън вече беше приготвил другата заповед и я пъхна под пластинката на Ломбар, която се стовари върху нея. В заповедта пишеше:
Дж. Уолтър Мадисън, специалист във всички области на връзките с обществеността, да има абсолютно пълна свобода на действие с материали, съоръжения и персонал, като не са необходими никакви други разрешителни.
Ломбар изглежда съвсем беше забравил за Мадисън. Отиде до екрана на „Вътрешен обзор“ и отново зареди лентата. Седна на една табуретка, подпря челюстта си с ръце и я загледа отново.
Мадисън знаеше, че Шефът на Апарата се е хванал на въдицата по няколко параграфа. Време беше да се оттегли с плячката си.
Той излезе в коридора, за да не го виждат, и се облегна изнемощял на една врата, защото чувстваше, че колената му ще му изневерят.
Беше много хубаво, че Хист никога не слушаше никого.
А и кой ли би му казал?
Всъщност, кой знаеше каква е далаверата? Всеки, който гледаше, сигурно си беше помислил, че Хист знае.
Операторът се беше справил! Не се беше провалил.
Точно зад Хист, облечена в златно облекло на паж, сред тълпата от момчета, беше дошла Тийни?
По време на цялата разходка в едната и в другата посока тя беше стояла зад Хист, но извън кадър.
Лордовете бяха предупреждавани от пажовете.
Те се бяха кланяли на Кралица Тийни, а не на Ломбар Хист!
Коленете на Мадисън спряха да треперят.
Той гушна лакомствата си в скута си и хукна навън от палата.
Макар и все още на голямо разстояние, победата се чуваше силно и ясно точно над хоризонта.
ТОЙ БЕШЕ ПОЛУЧИЛ ШАНСА СИ ЗА ХЕЛЪР!
Дива екзалтация започна да се надига в него, когато той най-сетне повярва, че всичко е истина!
ТОЙ БЕШЕ АБСОЛЮТНИЯТ ЦАР ПО ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА НА ВОЛТАР!
Част седемдесет и четвърта
Глава първа
Както стоеше на вратата на палата си, все още облечена в златния костюм на паж, който беше носила, докато вървеше зад Ломбар, Тийни прие бурната добра новина на Мадисън някак мрачно. Тя погледна разрешителните и му ги върна обратно.