— Добре, добре, Мадисън. Дотук се справяме. Сега по-добре започвай да действаш. Не можеш да висиш тук и да се върши някаква работа. Искам главата на Грис и то в ужасно състояние — за предпочитане загнила. Така че запретвай ръкави и почвай да се потиш!
Погледът, който му хвърли, беше толкова многозначителен, а спукването на балончето от дъвката й — така експлозивно, че Мадисън побърза да си тръгне. Тя можеше да заподозре, че това наистина е двойна игра. Неговият прицел въобще не беше Грис — истинската му цел беше Хелър-Уистър, защото само по този начин той можеше да си уреди сметките с мистър Бери. Само след като се беше справил напълно с Хелър-Уистър на Волтар, той можеше да се върне на Земята като герой-победител, а не да бъде застрелян като дезертьор.
Надяваше се, че Тийни си дава сметка колко деликатна и сложна е работата по връзки с обществеността и че не може да бъде свършена за една минута. Нещото, върху което трябваше да се съсредоточи, беше пълнота, както и ОТПЕЧАТВАНЕТО НА ЗАГЛАВИЯ!
Мадисън знаеше какъв образ трябваше да създаде: този на народен герой по модела на Джеси Джеймз, а той имаше вече много подробни проучвания за подобни образи — през цялото време на яхтата той беше пътувал, за да проучва знаменити престъпници. Небеса, ръцете го сърбяха до болка да приложи наученото.
Той знаеше как точно да се добира до определени резултати: Обхват, Полемика и Доверие.
Онова, което му липсваше на Волтар, бяха Познанствата, още един елемент, с който винаги беше разполагал на Земята.
Но всичко по реда си. Трябваше най-напред да се организира. Нямаше си даже секретарка, да не говорим за верига от послушни редактори и издатели. Пари. С това беше най-добре да започне.
Когато се качи в еърбуса си, той каза на Флик:
— Как мога да осребря личната си пластинка? Къде трябва да отида?
— Ще ти ПЛАЩАТ? О, просто си легни на седалката и се отпусни, а аз ще те откарам във финансовия отдел на Правителственото градче два пъти по-бързо, отколкото може да вдигне тая съборетина!
Те се понесоха като във вихър. Тръгнали на далечно пътуване, те минаха с огромна скорост през портите на Палас сити, толкова бързо, че Мадисън не намери време да се замае от смяната на часовото време с тринайсет минутна разлика.
Докато караше като обезумял над Великата пустиня, Флик каза:
— Ама как само ми е дошло до гуша да ям престояли кексчета от казаните за боклук, както правя напоследък! Освен това ми дължиш пакет фасове. И знам един пансион, където можем да намерим съвсем евтини стаи. Добре ли се чувстваш? Удобно ли ти е? Да пусна ли малко музика?
Мадисън не му обръщаше много внимание. Опитваше се да измисли как да се установи на такъв непознат терен. След това се отнесе със заглавия, които кръжаха в главата му: 18 пункта, ОФИЦЕР ОТ ФЛОТА СТАВА ИЗМЕННИК, но ги отстрани от въображението си. Бяха малко бледи и им липсваше живост. Той си даде сметка, че за това ще му е необходимо внимателно планиране, за да стане наистина изпипано. Не разполагаше с помощни отряди, нямаше телефонни линии, а фактът, че хората на Волтар си нямаха и понятие от връзки с обществеността, беше и благословия, и проклятие. Всеки негов професионален трик щеше да е съвсем нов за тях, но от друга страна нямаше ги традиционните опори. Положението беше като на мъж, който се приближава към девица: въпросът е колко голямо е нейното желание да бъде изнасилена?
Мислите му бяха прекъснати от Флик. Той беше излязъл, отворил вратата на Мадисън и сега нетърпеливо го предупреждаваше да не се спъне на рампата, когато слиза. Мадисън се изненада, когато видя колко много време е минало. Бяха при финансовия отдел.
Като следваше тревожните напътствия на Флик, Мадисън тръгна сам през търчащите тълпи и не след дълго се озова пред гише, на което пишеше:
Един отегчен чиновник в работна престилка, която предпазваше костюма му, свърши отброяването на заплатата на един навъсен учител, който бил прехвърлен в по-второстепенно училище, и се обърна към Мадисън. Той разгледа документите, без да показва никакъв интерес. Посегна към машината за осребряване на пластинки и тогава изведнъж погледна отново формуляра.
— НЕОГРАНИЧЕНО ЗАПЛАЩАНЕ? — Очите, му станаха на палачинки. Натисна набързо няколко бутона и Мадисън изведнъж се оказа заобиколен от охраната на финансовия отдел.