Един офицер занесе формуляра „Промяна на заплащането“ през някаква врата, а другите просто останаха по местата си и гледаха вторачено Мадисън. Виждаше се как офицерът натиска бутони и включва лампички, очевидно проверявайки кодовете, скрити на личните пластинки.
Когато се върна, той задържа формуляра и зачака. Това много изнерви Мадисън.
Не след дълго на гишето дойде един много стар човек със значка на служител във финансовия отдел и офицерът му даде формуляра.
— Нищо не разбирам — каза офицерът. — Истинска е.
— Не е възможно! — каза възрастният служител. — Неограничено заплащане? Той би могъл да купи планетата!
— Е, това вече е твоя работа — каза офицерът и по негов сигнал цялата финансова полиция си тръгна.
Новината обаче се беше разпространила по всички гишета и сега чиновници и други хора зяпаха Мадисън и си шепнеха.
На гишето дойде друг служител, а първият му подаде формуляра и каза:
— Божичко, погледни това, Сифо! Това приятелче Хист се побърква все повече! Заповедта е валидна. А какво да правим ние?
Сифо отвърна:
— От какви отпуснати суми трябва да дойде? Дай да видя другите документи.
— Прегледаха ги обстойно. Започнаха да се съветват. Мадисън много се изнерви. Попита:
— Има нещо нередно ли?
Първият служител го погледна.
— Не можем да разберем от кой бюджет да се тегли. Вашият ранг е специалист по връзки с обществеността, каквото и да означава това, и той е към Апарата. На вашия разплащателен статус пише „Без заплата-П“, което означава, че е трябвало да бъдете причислен към Палас сити. Хист е подписал това разрешително не само като Шеф на Апарата, но и като говорител на Негово Превъзходителство, което прави разрешителното кралско. Не можем да решим коя буква да поставим след новия ви статус като спецификация. Страхувам се, че ще трябва да дойдете пак.
Стомахът на Мадисън се преобърна. Помисли си за имиджа си пред Флик. Помисли си за многозначителния поглед на Тийни. Помисли си и за собственото нетърпение да се захване на работа.
— Няма ли начин, по който това може да бъде направено сега?
— Ами, опасно е — отвърна Сифо. — Може да надхвърлите нечий бюджет. Можете да решите да купите цялото Индустриално градче или нещо подобно, а това ще побърка компютрите ни.
— Какви пари има в онези бюджети? — попита Мадисън отчаяно.
Те отидоха в другата стая и се върнаха след малко. Сифо каза:
— Апаратът е почти изчерпан заради въстанието на Калабар. Палас сити е почти изпразнено, така че от отпуснатите суми се използват само 50 процента. Кралските разходи са спаднали почти до нулата.
— Пари — каза умолително Мадисън. — Колко пари има в тях?
— Има един милиард на Палас сити, който няма да бъде използван, и около четири милиарда кралски.
Надеждите на Мадисън се съживиха.
— Вижте какво, просто ми дайте статус за всичките три.
— Хм — каза Сифо.
— Чуйте ме — прекъсна го Мадисън, като направи най-честната си и откровена физиономия, — аз съм разумен човек. Ако гарантирам, че ще се съветвам с вас, всеки път, когато реша да тегля повече от един милиард, ще ми дадете ли статус за всичките три? По този начин ще се тегли само от съществуващите фондове.
— Ще трябва да го напишете черно на бяло — грейна Сифо.
— Така компютрите няма да блокират — каза първият служител. — Дайте му листове.
Те взеха подписаното и подпечатано начинание и отбелязаха на личната му пластинка „Разплащателен статус: Неограничен-АПК“.
Мадисън я прие с напълно безизразно лице. Никога през цялата си кариера не беше имал банкова сметка за един милиард долара! О, какво можеше само да направи с нея!
Изглеждаха като хора, които са го победили. А той беше напълно сериозен, когато си тръгна.
БАНКОВА СМЕТКА ЗА ЕДИН МИЛИАРД ДОЛАРА!
Глава втора
Още на излизане Мадисън пусна в действие новата си лична пластинка. Красивото момиче на гишето за теглене на пари в брой погледна пластинката и се вторачи в него с широко отворени очи.
— Неограничен разплащателен статус? — преглътна тя. — Колко… колко пари искате?
Мадисън й каза първата цифра, която му дойде на ум.