— Всичко това?
— Да, той беше ужасно богат. Умря преди няколко години, а домът е твърде голям, за да иска някой да живее в него. Тежкарските имения са в Пош Хилс, но никой с толкова много пари не иска да живее в Джой сити: няма нищо друго, освен клубове, хотели, увеселителни паркове и цялата развлекателна индустрия. Така че го затвориха. Сигурно е фрашкан с антики и ценни неща. Доста преди да се пенсионира, собственикът генерал Лууп отговаряше за електронната охрана на цялата Конфедерация. Откакто разбрах, че вече никой не живее там, съм се опитвал много пъти да проникна вътре, но мястото се охранява от най-фините електронни устройства, за които някой някога е чувал! Ужасно предизвикателство: нощи наред съм бодърствал, докато съм се опитвал да измисля как да проникна в дома и да го ограбя. Но докато бяхме в магазина, разреших проблема. Ще им кажа, че имаме намерение да купим жилището. И те ще ми покажат всяко устройство от охраната! После ще се върнем и ще го ограбим. Хитро, а?
Мадисън премигна. Преди обаче да успее да запротестира, Флик получи свободна лента на един от екраните и рязко се спусна към покрива. Равното метално пространство беше с големината на няколко футболни игрища. Флик се насочи към една самотна фигура в единия край — мъничка като кукла на фона на цялото обширно пространство. Махаше им да се приближат. Флик се приземи.
На вратата им застана старец в униформа на пазач. Носеше малка кутия в ръка.
— Значи вие сте човекът, който иска да купи жилището — обърна се той към Флик.
— Да, сър — отвърна Флик категорично. — Още една мечта, която ще се осъществи.
— Защо никой не го е купил досега? — попита Мадисън, като въобще не се радваше на онова, в което се забъркваше. Може да използва някой от офисите му, но това дори не беше закупуване на сграда: това беше планиран грабеж. Беше се отклонил от главния си път, а многозначителният поглед на Тийни кръжеше в паметта му.
— Ами, защото са луди, разбира се — отговори старецът, — и си мислят, че мястото е обитавано от духове.
Само това му трябваше на Мадисън: ограбване на обитавана от духове къща. Какво заглавие щеше да стане от ТОВА! Той се опита да измисли нещо, с което да охлади ентусиазма на Флик.
Старецът обаче говореше:
— Не можете да се оправите тук без помощ — каза той, като се покатери в еърбуса.
— Зная — отвърна Флик.
— Мисля, че е най-добре да дойда лично с кутията. Всички ви чакат долу, така че ако откарате еърбуса до онази малка бяла точка отпред, ще влезем.
Като трепереше от очакване, Флик премести колата, където му бяха казали, и старецът натисна едно копче отстрани на кутията.
ФИИУУ!
Задействаха се скрити врати, чиито ръбове бяха останали невидими, и тримата продължиха да си седят в еърбуса, но той вече се намираше в средата на разкошна всекидневна!
Мадисън погледна нагоре. Вратата беше изчезнала.
До едно бюро седяха трима добре облечени мъже.
Флик изскочи от колата и огледа всичко наоколо. По стените имаше картини, а по специалните поставки — вази. Той потри ръце.
След това хукна към бюрото. Не се ръкува.
— Искам да видя и останалата част от тая шир!
Единият от мъжете, който беше с посивяла коса, каза:
— Трябва да сме сигурни, че офертата е сериозна. Дойдохме от банката само в случай че някой иска да купи жилището.
— Трябва да го разгледаме цялото — прекъсна го Флик.
Тримата бизнесмени и пазачът изглеждаха малко безучастни, но тогава Флик, като някой фокусник, размаха личната пластинка на Мадисън.
— Разплащателен статус НЕОГРАНИЧЕН? — зяпна посивелият мъж.
Флик силно намигна на Мадисън, когато банкерите не го гледаха.
Мадисън преглътна. Това НЕ бяха добри връзки с обществеността! Сега личната пластинка се използваше като пропуск за влизане в едно място, за да бъде ограбено! Той почти се виждаше как го откарват в затвора.
Банкерите се разтичаха да им показват малко от останалата част от дома. Да се разгледа целият, щеше да отнеме повече от един цял ден. Пет етажа с подобни размери щеше да изиска повече ходене, отколкото можеха да издържат краката им.
Имаше неизброимо число апартаменти, някои от които доста елегантни. Някои бяха като луксозните каюти на кораби за далечно плаване, а други като в самолет. Трети приличаха повече на ловни хижи.