Имаше няколко бара големи колкото кръчми, а столовете, масите и декорът им съчетаваха стилове от различни планети.
Имаше кухни, които бяха като сложни лабиринти от електронни домакински уреди, които подхвърляха храната нагоре, която пък се появяваше по мистериозен начин на масите в салоните за хранене, без някой да е видял да пътува.
Имаше стаи, които съдържаха такова огромно множество от екрани, че човек имаше чувството, че може да погледне всяка свръзка или трансмисия, на която и да е планета.
Стигнаха до една зала, която можеше да побере поне двеста човека и чиято сцена се завърташе или просто се дръпваше назад, когато друга декорирана сцена се издигаше.
Мадисън имаше смътното усещане, че не им показват всичко, което може да се види в тези стаи. Имаше нещо странно в цялата работа, нещо неестествено. Призрачно. Част от това усещане идеше от факта, че сякаш имаше прозорци, но те всички бяха черни:
На стария пазач сякаш не му беше много интересно. Флик търчеше насам-натам, пазачът натискаше разни копчета по кутията си и вратите на стаите се отваряха. Флик надникваше вътре, виждаше картини и други накачени ценни неща, след което отново хукваше.
— Вие си давате сметка — каза пазачът накрая, — че ако не си служех добре с тази кутия, не само че нямаше да можем да минем през всички тези зали и коридори, защото аз вдигах всички невидими бариери, ами на пода щяха да се отварят капани. За пазачи и т.н. ги има тия кутии, но някои от господарските апартаменти не могат да се отворят въобще, докато не се нагласят системите им за гласа на новия собственик.
Флик прошепна развълнувано на Мадисън.
— Има половин милион кредита в плячка на това място. Ще бъде придобивката на века. — След което хукна да разглежда още стаи.
— Разбира се — каза банкерът с посивелите коси на Мадисън, — домът си има нормални входове откъм улицата, както и асансьори: даже са няколко. Но чрез тях можеш да влезеш само на първия от петте етажа. За по-горните, има специални входове. Страхувам се, че генерал Лууп беше доста стриктен по отношение на охраната.
Най-накрая тримата банкери и отегченият пазач бяха така изтощени от ходене, че просто спряха.
— Имате ли нещо против — попита сивокосият мъж — да се върнем отново в големия салон? Ако все още имате някакви намерения…
— О, имаме! — отвърна Флик, като намигна на Мадисън. След което ги последва до мястото, където беше еърбусът.
Когато пристигнаха там, Флик протегна ръка към пазача.
— Мога ли да я видя тая кутия?
Пазачът поклати глава.
Тримата банкери се отпуснаха на столовете си, доста изтощени от почти двучасовата си необичайна разходка. Самият Мадисън се чувстваше претоварен.
— Ако имате желание да обсъдим цената — каза сивокосият мъж, — ние сме готови за сериозни оферти. Знаем, че мястото е голямо, твърде голямо. Освен това то никога няма да получи лиценз за хотел. Цялата останала част от сградата, всичките други 75 по-долни етажа, са собственост на отделни живущи тук семейства, като главни служители в клубовете и т.н, а те са доста по-малки. Тази така наречена градска къща е цялата в един нотариален акт, който не може да се разделя на по-малки актове, така че тя не може да се дава под наем или пък да се продава на части. Сега ще бъда много откровен. Наследниците на генерала искат да се отърват от нея. Не би било честно от наша страна, ако не ви кажем. Та каква е вашата оферта?
Мадисън беше сигурен, че Флик ще намери някакво извинение. Неговият основен проблем беше как да откаже Флик от влизането с взлом и ограбването.
Флик гледаше кутията в ръцете на пазача. Беше очевидно, че пазачът няма да се предаде. Флик въздъхна дълбоко. Мадисън пък си представяше как е част от влизане с взлом, което щеше да предизвика незабавното му арестуване. Имаше един-единствен начин да се справи с това. Като специалист по връзки с обществеността, той знаеше как да шикалкави и се пазари. Щеше да предложи твърде ниска цена. Те щяха да си тръгнат, след което той щеше да използва авторитета си, за да вкара малко здрав разум у Флик. Може би да го подкупи.
— Ами — каза Мадисън на сивокосия банкер, — мисля, че не можем да предложим повече от двайсет хиляди кредита.
— Продадено — отвърна сивокосият, без дори да погледне към другите двама. — Наследниците ще бъдат много доволни. Документите са вече тук. Ще попълня сумата, след което можете да ударите печата си.