На няколко мили южно от моста пътят се отклоняваше през равна, тревна площ, запустяло игрище за голф. Хелър се движеше много бързо. Завоят отпред нямаше никаква видимост. Хелър го направи.
ЛИМУЗИНАТА И ТАНКЪТ!
Бяха спрели до пътя.
Роксентър беше излязъл от колата.
Един от екипажа на танка очевидно се опитваше да фиксира антената на лимузината.
Нямаше време за спиране или прикриване.
Роксентър погледна Хелър право в лицето! Вдигна ръка, за да посочи, и извика.
Всичко стана за мигновение от три секунди. Хелър профуча край тях с 80 мили в час.
Точно пред Хелър идваше нов завой. В дясно от Хелър имаше парк по цялото протежение на пътя.
Хелър направи завоя и видя в огледалото, че танкът вече е извън полезрението му.
Точно пред себе си видя по-открито пространство в парка.
Скочи върху спирачките.
Старото такси се понесе настрани със свистене на гумите.
Хелър го вкара между дърветата, видя дали е добре прикрит и спря.
Чу как забуча двигателят на танка.
Отвори вратата и погледна през листака към пътя.
Видя танка. Беше някакъв стар модел, от онзи тип оборудване, което дават на запасните отряди, когато редовните войски вече не го искат. Беше с колела, а не с вериги, за да може бързо да се придвижва по магистрали.
Може да беше стар, но пък имаше голямо оръдие пред люка си, а също и картечници, сочещи напред. Офицерът се возеше при вдигнат капак, стоеше отгоре с очи отворени на четири, имаше шлем и държеше зареден 45-калибров пистолет. Това каза на Хелър всичко, което му беше необходимо. Бяха получили заповедна стрелят по него.
Старият танк отмина. След него се появи лимузината. Хелър видя как Роксентър стои наведен напред и се взира пред себе си, като притиска гърба на шофьора си.
Хелър си спомни за картата. През следващите две мили, докато стигнат до междущатското шосе Палисейдс — живописния път, който се движеше успоредно на високите скали на Хъдсън — имаше няколко завоя. Хелър зачака.
Когато беше сигурен, че няма да го забележат, той излезе на заден ход на шосето и продължи на юг.
— Нямаше и следа от Бум-бум.
Хелър знаеше, че трябва по някакъв начин да получи обратно патентите. Онова, което Роксентър щеше да направи с тях, бе просто да ги постави в някое чекмедже, така както беше направил с множество Земни изобретения, които щяха да направят горивото по-икономично или направо щяха да го заменят. Щеше да нареди съоръженията за микровълнова мощност да бъдат разглобени. Щеше да спре производството на безбензинови карбуратори и коли. И на всичкото отгоре щеше да продължи изгодното замърсяване на планетата.
Ако Роксентър успееше да постигне обявяването на война, контролът на всички петролни компании, с които сега разполагаше, щеше да се върне право в ръцете му. Така щеше да стане и с всички други неща, които той вече контролираше, като например банките. Той все още държеше в ръцете си правителствата посредством международните финанси. Единственото нещо, върху което Хелър би могъл да повлияе, щеше да бъде премахването на заплахата от ядрена война чрез унищожаването на Русия. Но може би Роксентър щеше да я вдигне отново на крака, за да може отново да продава оръжия.
Сега Хелър не го беше грижа какво ще се случи със самия Роксентър. Този човек беше извършил кардиналния грях да не удържи на думата си, а за един офицер от Флота това слагаше край на всякаква милост, която Роксентър можеше да очаква, ако се стигнеше, до финално разчистване на сметките. Те му бяха дали нещо, което беше наистина честен изход: а той се беше възползвал от него като крадец, та дори стигна дотам, че им открадна и портфейлите.
Като караше с прилична скорост, той отвори жабката на таксито. Нямаше оръжие. Той хвърли поглед към задната седалка. Нямаше оръжие. Бум-бум вероятно беше поставил Колта 45, който беше даден на Хелър, в раничката. Ако танкът спреше отново, Хелър щеше да бъде без никакво оръжие. Всичко, което му оставаше, бе да се надява, че няма да му се наложи да излезе с голи ръце срещу танк.
Мина през няколко завоя. Изведнъж пред него се изпречи Вход № 4 на междущатското шосе Палисейдс. Той се впусна в голямото му разширение.
Твърде късно, защото лимузината и танкът бяха на една миля отпред.
Офицерът трябва да е гледал назад. Бяха забелязали Хелър!
Танкът отби, пусна лимузината да мине пред него и потегли след нея.